Посока…
 

Въртят часовниците тихичко стрелките
и хиляди посоки избледняват,
прегърнати със тебе под липите,
вървим в следите дето се стопяват. 

Препускаме в отминали години
през първите целувки в дъждовете,
през радости мечтите ни спасили,
през кротката всевласт на ветровете. 

Отново галиш русите къдрици
търкулнати в очите ми щастливо,
а аз се скривам в твоите зеници
загледани във скитащо хвърчило. 

Пораства пак във мене любовта ти,
до кости ме изгаря твоя пламък,
а аз се сливам сребърна с кръвта ти –
частица нежност, вяра, сетен залък. 

През времето се реем вечно двама
и зная ще открием с теб кивота,
повярвай ми тъй мъничко остана,
да пренапишем пътя на живота. 

Достатъчно е просто да те има,
духът ни общ в безкрая да пулсира,
за теб оставам вечната любима,
а ти за мен – посока във Всемира. 

05.07.2020г.
Елица 

На Жоро с много обич