Обвързани души .... 

Тъй тежко е да носиш чуждо бреме
и без вина да плащаш тежка дан,
да спазваш правила от старо време,
смирен да бъдеш, тих и обуздан. 

Ала съдбата ангелска това е,
на други греховете да топиш
и само Бог аз зная ще признае,
че най-накрая ти ще победиш. 

Различна е глобалната картина,
във нея сме обвързани души –
спасиш ли я – спасени са дузина,
преплели с нея своите следи. 

Героите се раждат в тежки битки –
така било е, тъй ще продължи,
в нанесените рани и горчивки
виновният накрая ще гори. 

Ще се завърне тихата ни вечност,
огромните ни вятърни криле
ще скитат по земята с кротка нежност
във паралелни звездни светове. 

03.05.2020г.
Елица




Всъщност горния стих е продължение на ето този от миналата година
на същия ден:

Вечната константа…

От дъното на синята река
си взех за после камъче и вяра,
опитах се без глас да разбера,
дали във мен надежда се е спряла.

А теб видях от другата страна,
в очите ми потънал без остатък,
протягаше ми пареща ръка,
помогна ми да мина аз оттатък.

Събудих се в реален земен сън,
от птица се превърнах във човече,
сподиряна от светъл топъл звън,
животът на тегоби ме обрече.

И знаех че е някъде пред мен,
разплатата за много старо време,
по пътя си от слънце озарен,
на плещите си носех чуждо бреме.

Тя ме пресрещна, счупи ме, изтлях,
превърнах се във сянка сред простора,
но твойта песен тихичко запях,
спасиха ме любимите ми хора.

Загубих много битки и мечти,
видях аз враговете как печелят,
но силна вяра вътре ме крепи,
напук на всичко мислите ми греят.

И пренаписвам вятърно света,
доброто ще е вечната константа,
в небесното отново ще блестя -
на Любовта в безвремие поанта.

03.05.2019г.
Елица

 

  

Звездно момиче !
Поздрав , Елице !
Панацея

Много се радвам, че намина, Панацея!
Обичам, когато блогчето ми го посещават
такива одухотворени хора като тебе!
Бъди здрава и вдъхновена!
Сърдечен поздрав от мене и благодарности!*

Eли

НЕ СЕ ЛИ УСЕЩАШ?