След Задушница... 

Пак помежду ни зее празнина
запълнена от крясъци на птици,
следите ми в жълтееща трева,
тъгата ни по есенните жици. 

Задушница отмина и боли,
разкъсва се душата ми ранена
и бягат мислите ми във преди
където бях докрай осъществена, 

където има планини любов
сред думите като стрела вклинена,
а моят път безстрашен и суров
към теб ме води със печат „Спасена”. 

Врагът остава враг под туй небе
и с него ще се боря до последно,
с решимост бие моето сърце
и прави туй, което е потребно. 

А прошката ли? Дала съм я пак,
защото в нея скрито е възмездие,
така прошепна дълго чакан знак
от моето магическо съзвездие. 

Търпението ражда чудеса,
а също и безмерното смирение,
а там отвъд е просто Вечността,
в която с теб сме в нямо единение. 

03.11.2019г.
Елица



И честита победа на татко!
Тези, които носят светлината в себе си,
никога не остават на тъмно!*