Щастливи небеса…
 

Потрепват думите като клепач,
умората под който все се сбира,
чертаят пътища хей тъй назад,
там нейде гдето времето извира. 

Броя без глас до десет и отвъд,
вървя по разтопени коловози,
не ми достига слънце и мълча,
защитник са ми звездни еднорози. 

Със тебе спорим, после любовта
заглажда наште битки като хала,
умът обръща всичко на шега,
в която пък надеждата е спряла. 

Разрошвам те със обич и копнеж,
минутите ни пак са страшно къси,
на флейта свири вятърен щурец,
преплита мислите ни атомни и боси. 

През рамо хвърлям камък във вода,
във кръговете истината скривам,
а после си отивам от съня,
във утрото разлистена пулсирам. 

Оставам вечност в твоята съдба,
въпрос безумен, пламък и сакралност,
досбъдват ме щастливи небеса,
надничащи във твоята реалност. 

25.09.2018г.
Елица

 

Космично е, Ели, много ми хареса!
Прегръдка!

Радвам се, Веси!:)
И от мен прегръдка!*

Ели

Харесва ми как пишеш като писма прекосили междузвездия за да достигнат до получателя си в други измерения, въпреки че е до тебе :-)

Радвам се, че се отби и почувства с мен, Алекс!
Много обичам да пиша писма и се радвам, че има кой да ги чете...
Пътуваме ние с моята свързана душа далече далече, сред космична тишина
и трупаме опитност, която ще ни помага във всеки следващ живот, надявам се...
Усмихнат петъчен следобед! :)

Ели

Слънчева поезия твориш, Елица.
Радвам и се...

И аз се радвам, че ти харесват, Ели!
Благодаря ти за милите думи!
Сърдечни поздрави,

Ели