Юли…

През юли в мен нахлува светлина
дошла от неизвестното пространство,
крилете си разпервам в синева,
летя щастлива с тихо постоянство. 

Във нощите небето ми е дом,
прегръща с обич моята безбрежност,
вклинява в мене атомен синхрон
и шепне куп признания за вечност. 

Във дните все се скитам сред треви,
прегърнала терзания предишни,
а в моите нестихващи следи,
копнежите се сплитат нелогични. 

Подреждам се единствено в съня,
когато се досбъдват всички тайни,
когато съм изгряла и трептя,
сред чувствата ми крехки и омайни. 

Но вече идва август, любовта,
по-силна вътре в мене ще запее,
защото е предречно така -
за тебе мойта нежност ще живее. 

31.07.2018г.
Елица

Много нежно, Ели, и съвършено хармонично и космично!
Прегръдка!

Благодаря ти, Веси!
Това е част от сонетите за месеците.
Аз вече си почивам активно и съм се смълчала.
Искам да си почина от всичко и всички!
Ще слагам само снимчици чат-пат във фейс-а
от местата, на които ще отидем с мотора и колата
докато съм в отпуска...
Топличка прегръдка и от мен,

Ели