В джоба за късмет…
 

Аз все те крия в джоба за късмет -
невидима монета, стръкче нежност
и чувам твоя вятърен ответ,
във синята нестихваща безбрежност. 

А после думи тихо ти редя,
изписвам те по листите си бели
и бавно разстояния топя,
сред мислите си звездно оцелели. 

Усещаш ме дълбоко вътре в теб,
отеквам като огнена камбана,
безмълвно като клетва и завет,
се сливаш със душата ми изгряла. 

Летиме над полета и гори,
над буйните потоци все блестиме,
припомняме си нашето Преди,
безсмъртни в единение гориме. 

Една любов ни пази всеки ден,
удържа наште атомни устои,
завинаги от мен ще си спасен,
по стръмните космически завои. 

17.05.2018г.
Елица