Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2018 15:57 - Между добро и зло…
Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2362 Коментари: 12 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Между добро и зло… 

За лошите е някак все едно
дали те нараняват, дали страдаш,
забиват кол във твоето дърво,
макар ръце високо да протягаш. 

Изпиват твойта сила с тиха злост,
а после триумфират на мегдана,
въобразяват си, че имат мощ,
докато махат самоцелно с ятагана. 

Те нямат мяра. Тяхната душа
е цяла изкована от себичност.
Не спазват междузвездни правила,
преследват свойте цели с безкритичност. 

Добрите се оттеглят и горят,
остават светлинка без глас във мрака,
във чужда болка често се топят,
докато бавно времето си трака. 

Една огромна бисерна тъга
у теб остава след двубой епичен,
но в нея пренаписва се света
във кръговрата цветно прозаичен. 

12.02.2018г.
Елица

image







Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Харесва ми светогледа
12.02.2018 19:25
в твоята поезия. Издържана и откъм стил, рима и ритмика.
цитирай
2. cinderellathespy - 1. rosiela
13.02.2018 11:50
rosiela написа:
Харесва ми светогледа в твоята поезия.
Издържана и откъм стил, рима и ритмика.


Роси,
много ти благодаря.
Радвам се, че усещаш така думите в моите стихчета.
Аз използвам поезията, която се реди при мен,
за да се самоанализирам като погледна назад!
Светъл ден ти пожелавам,

Ели

цитирай
3. ard - Здравей Ели
13.02.2018 12:12
Злото само привидно побеждава.
Няма непобедимо Зло.

Но тъгата остава...

Поздрави!
цитирай
4. cinderellathespy - 3. ard
13.02.2018 14:28
ard написа:
Здравей Ели
Злото само привидно побеждава.
Няма непобедимо Зло.

Но тъгата остава...

Поздрави!


Здравей, Маги!
Наблюденията ми от реалността за съжаление са,
че злото процъфтява, че даже го правят лице на
нацията ни пред чуждите държави:((( Говоря от собствен опит.
Отвращава ме начина, по който се случват нещата в земната реалност.
Добрите страдат и права си, че тъгата остава и има мигове,
в които дълбае дълбоко като свредел и смяташ, че няма да успееш
да се изкачиш до светлината... Не трябва да се отказваме!
Вярвам, че най-накрая ще достигна един мечтан светъл бряг,
който подсъзнанието ми пази, ще се разхождам по него държейки
ръката на любимия човек за вечност, без да ми се налага да водя
непрестанни борби за жизнеутвърждаване... И както написах в един
коментар във фейсбук - "Пожелавам такова безвремие на всички,
които се чувстват добри светлинки!"
Благодаря ти, че намина Маги! Светъл следобед ти пожелавам,

Ели
цитирай
5. lexparsy - Между Хора и люде
14.02.2018 13:28
Хората сме забелязали че някои от злите такива, просто нямат качествата и характеристиките на Хора. Те даже те гледат с надсмешка като им обясняваш че са Лоши...
Аз прагматично започнах да ги деля на Хора, Нехора и изгубени такива. Ако първите са добрички а ние се приемем за последните, трябва да споделяме само между нас си :-)))
цитирай
6. to4icata111 - Стихове, които докосват дълбоко в душата...
14.02.2018 18:31
Ели, знаеш, че много харесвам твоята поезия. И ти благодаря, че я споделяш със света! И аз вярвам в доброто у хората и в един по-красив свят.
Прегръдки, мила приятелко! Честит празник на твоята влюбена душа!
цитирай
7. troia - Здравей, Ели!
15.02.2018 14:33
Чудесно си го казала в стихотворна форма! За съжаление доброто и злото воюват непрестанно и май така е устроен света. Вече се примирих.:)
Поздрави!
цитирай
8. erato7 - Каквото и да преживяваме, каквито и ...
15.02.2018 14:56
Каквото и да преживяваме, каквито и удари да понасяме, Любовта е нещото, което ще ни спасява, скъпа Еличка, убедена съм, че твърдо вярваш в това.

С П А С Е Н А

Навеждам покорно глава,
от страх притварям очи,
сърцето тупти ми в гръдта,
а аз усещам топли лъчи,

защото зная - ти си до мен.
Не виждам твойто лице.
Моля се всяка нощ, всеки ден
отплата да има за доброто сърце.


От теб се почувствах спасена
за кой ли път! И питам се сега:
Как е възможно толкоз злоба стаена
да крие една човешка душа?

цитирай
9. cinderellathespy - 5. lexparsy
01.03.2018 09:58
анонимен написа:
Между Хора и люде
Хората сме забелязали че някои от злите такива, просто нямат качествата и характеристиките на Хора. Те даже те гледат с насмешка като им обясняваш че са Лоши...
Аз прагматично започнах да ги деля на Хора, Нехора и изгубени такива. Ако първите са добрички а ние се приемем за последните, трябва да споделяме само между нас си :-)))


Всички са хора, Алекс! Просто има души с ниска вибрационна същност.
Каквото и да правят няма да се качат във високите вибрационни нива.
Книгите, които чета ми казват, че такива души ще продължат да се
прераждат в триизмерната реалност и Вселената ще работи с тях
за повишаване енергийния капацитет, но след колко години ще се случи това,
само Бог знае. Аз се надявам след този ми живот повече да не се срещам
с едни определени души и енергии от настоящето ми. Изравняваме
кармичния баланс в настоящото съществуване и аз се качвам нагоре,
а те се превръщат в минало! Все още се уча да се отдалечавам и да
преработвам негативните емоции в позитивни уроци, издигащи
духовната ми субстанция. Вярвам, че в един момент след всичко
у мен ще остане само безусловната любов, която изпитвам
и чийто обхват ще се разшири съответно на съзнанието ми! :)
Поздрави,

Ели
цитирай
10. cinderellathespy - 6. to4icata111
01.03.2018 10:00
to4icata111 написа:
Стихове, които докосват дълбоко в душата...
Ели, знаеш, че много харесвам твоята поезия. И ти благодаря, че я споделяш със света! И аз вярвам в доброто у хората и в един по-красив свят.
Прегръдки, мила приятелко! Честит празник на твоята влюбена душа!


Криси,
благодаря ти сърдечно! <3
И аз обичам да си чета твоите стихота.
Извини ме, че отговарям толкова късно!
Бъди здрава и все така вдъхновена, мила!
Честита Баба Марта!*
Прегръщам те,

Ели
цитирай
11. cinderellathespy - 7. troia
01.03.2018 10:05
troia написа:

Здравей, Ели! Чудесно си го казала в стихотворна форма! За съжаление доброто и злото воюват непрестанно и май така е устроен света. Вече се примирих.:)
Поздрави!


Здрасти, Кати!:)
Не трябва да има примирение! Само постоянната и целенасочена
борба е в състояние да преобърне баланса. Тук на Земята за съжаление
властва много зло. Но ние като едни работници на светлината
не трябва да губим надежда и да се отказваме в опитите да променим
нещата към добро. В идеалния свят властва доброта и светлина
в безвремие. Има и зло, но то е държано под сериозен контрол
и не успява да влияе на енергийната субстанция на хората.
Вярвам, че можем с общи усилия да си върнем този идеален свят.
Ежедневно се боря за това - в работата си, в личния си живот,
чрез автогенния тренинг, който си провеждам. Вярвам в чудесата
и знам, че всичко най-хубаво тепърва ще ни се случи!:)
Прегръщам те топличко!
Честита Баба Марта!:))

Ели
цитирай
12. cinderellathespy - 8. erato7
01.03.2018 10:16
erato7 написа:
Каквото и да преживяваме, каквито и удари да понасяме, Любовта е нещото, което ще ни спасява, скъпа Еличка, убедена съм, че твърдо вярваш в това.

С П А С Е Н А

Навеждам покорно глава,
от страх притварям очи,
сърцето тупти ми в гръдта,
а аз усещам топли лъчи,

защото зная - ти си до мен.
Не виждам твойто лице.
Моля се всяка нощ, всеки ден
отплата да има за доброто сърце.

От теб се почувствах спасена
за кой ли път! И питам се сега:
Как е възможно толкоз злоба стаена
да крие една човешка душа?



Здравей, Ерато!*
Много ти благодаря за хубавото стихче!
Преди време и аз бях писала някакво такова
и така се казваше - Спасена. Някъде е потънало в архива.
Във Вятърното намерих нещо по темата за спасението.
И така е да - само Любовта може да бъде опорна точка
в съществуването! Вярвам, че тя ще ми върне крилата
някой ден...
Честита Баба Марта!*
Бъди здрава и все така одухотворена!:)

Ели
____________________________________
На моя бряг оставам аз спасена…

Награда ли си или наказание,
за волната ми вятърна душа,
едно смълчано огнено признание,
ме пази да не падам и греша.

Летя безплътна в сините простори,
с огромните си перлени крила,
мечтите ми замислени и нови,
чертаят знак за вечна свобода.

Прегръщам дните скрила всички тайни,
във джоба си за смелост и тъга,
по стъпките ти знайни и незнайни,
аз все така разрошена вървя.

Не ме вини, че още те обичам,
макар да си далече във света,
във сънищата ти все още тичам –
една безкрайна трепетна вълна.

На моя бряг оставам аз спасена,
далеч от бури, грижи и лъжи,
вълшебна съм докрай осъществена,
сред сребърните трепкащи звезди.

01.11.2016г.
Елица
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cinderellathespy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1719730
Постинги: 435
Коментари: 3575
Гласове: 18447
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031