След мене… 

Трептят у мене птици и звезди,
безкрайни разстояния се гонят,
сред ветрове душата ми блести,
а пръстите ми сред безкрая бродят. 

Рисувам пак мечтите си с финес,
косите си със панделка пристягам,
научих се да дишам просто в Днес,
докрайно във мига да се потапям. 

Сега съм мъдра малка светлинка,
частица нежност галеща всемира
и зная, че докрая ще раста
във своята земя все тъй щастлива. 

И някой ден, когато се стопя,
когато стана спомен и надежда,
след мене ще остане любовта,
която към безвремие отвежда. 

08.02.2018г.
Елица

Много силни и истински са ти творенията, Елице! Носят духовно удовлетворение на четящия!
Много здраве и успех!

Сърдечно благодаря, бате Оги!:))
Радвам се, ако в стиховете ми хората откриват светлинка!
Никога не трябва да забравяме, че най-силното ни предназначение
е да светим, да бъдем добри и да обичаме всичко и всички!
Хубав петъчен следобед от мен,

Ели

Много силна и успешна поетеса си като цяло. Едно посредствено не прочетох. Жива и здрава да си, не спирай да твориш.

Ех, Роси!!! Много ти благодаря. Зарадва ме искрено!:))
Аз не се имам за поет. Просто мислите ми се редят стихотворно.
Дано този звезден ритъм, който владее моята душа, увлече след себе си
и други добри и позитивни души и заедно да направим земята едно
наистина прекрасно райско кътче във Вселената!*
С най-топли чувства,

Ели

значи завиждам, че имаш още малко работа… „Да прекараш 100 камили през иглено ухо“ (преди време написах постинг за притчата.)
Любовта е Път в Безвремие… но да го кажеш, значи си в началото на верния път за разбирането и или ве че си я разбрала и казваш сбогом на времето :-)
Пък някои като мене са толкова естествено "глупави", че биха последвали мислите ти с Вяра, че Любов е и самото и търсене!