Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 11:40 - Вината в нашите звезди...
Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 252 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 15.01 11:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вината в нашите звезди...
 

Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
 

Разбират наште вятърни посоки
по някакви сакрални правила,
очите им неистово дълбоки
ни сбъдват сред вселенска синева.
 

Превръщат ни във песен и молитва,
във огнено очакване за дъжд,
понякога в забравена реликва,
открита във безкрая отведнъж.
 

Те просто са пазители за вечност
на нашата представа за любов,
изпълнени със тиха бяла нежност
над нас посипват своя благослов.
 

Ще се изгубим в тяхната окръжност,
разперили в безвремие криле,
попили от космическата мъдрост
ще пренапишем общото небе.
 

14.01.2018г.
Елица


image

______________________________________________________________________

Първата книга за 2018-та, която прочетох е „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн. Докосна ме изключително дълбоко. Някаква странна смесица от реалност и сакралност и някъде по средата избора на героите да бъдат себе си докато се опитват да преодолеят най-голямото изпитание в живота си – да извървят тежкия отреден път, паралелно изживявайки най-вълшебното приключение за душите им наречено Любов. История за тинейджъри на ръба на смъртта, разказана като за възрастни.






Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troia - Eли,
15.01 15:39
звучи не само красиво, но мистично и магично. Подхожда и на моето разказче. Нещо сме на една вълна.:))
Поздрави!
цитирай
2. cinderellathespy - 1. troia
15.01 16:54
troia написа:
Eли, звучи не само красиво, но мистично и магично. Подхожда и на моето разказче. Нещо сме на една вълна.:))
Поздрави!


Кате,
радвам се, че прочете стихчето! Това стихче и аз си го харесвам.
Като някаква отправна точка в настоящата година ми е!
Седя си днес и си мисля за деветте месеца, от които имам нужда,
за да се върна отново трайно горе, във високото! Най-трудно винаги е
финалното бягане, но трябва да издържа! Някъде дълбоко в подсъзнанието ми
е скътан механизма за победа над обстоятелствата и ключа към постигане на
висшата цел! Всеки има своя Алтаир и само от собственото ни светоусещане зависи колко ще разпери крилете си той! Вярвам, че след 9 месеца моя Алтаир
отново ще успее да разгърне пълния си потенциал! Радвам се, че усещаш симбиоза между стихчето и разказчето ти! И на мен ми звучат в една тоналност!
Усмихната седмица,

Ели
цитирай
3. lexparsy - Много е хубаво стихчето Ели :-)Аз ...
16.01 11:58
Много е хубаво стихчето Ели :-)
Аз мисля че във всяка теория, измислица, фантазия... има зрънце истина!
На мене ми харесва тази, че живеем преражданията си симултантно във времето на различни звезди... и имаме връзка с другите ни Аз и си помагаме :-)
Затова гледай Звездите!
цитирай
4. erato7 - Прекрасна си, Еличка! Пожелавам ...
17.01 08:01
Прекрасна си, Еличка!
Пожелавам ти нестихващо вдъхновение!
И аз имам няколко писания, вдъхновени от прочетена книга.
Поздравявам те с него:http://erato7.blog/lichni-dnevnici/2015/06/29/tam-kydeto-vinagi-e-esen.1372761
цитирай
5. cinderellathespy - 3. lexparsy
21.01 17:01
lexparsy написа:
Много е хубаво стихчето Ели :-)
Аз мисля че във всяка теория, измислица, фантазия... има зрънце истина!
На мене ми харесва тази, че живеем преражданията си симултантно във времето на различни звезди... и имаме връзка с другите ни Аз и си помагаме :-)
Затова гледай Звездите!


Здрасти, Алекс!
Извини ме за закъснелия отговор. Тия дни не ми остана време от работа.
На мен ми се иска да вярвам, че ще достигна друга реалност, в която
ще бъда отново с майка ми. Физическото и присъствие изключително много
ми липсва. С годините тази липса се засилва. Скоро я сънувах. В съня ми тя ми каза, че не сме се разделяли и сме непрекъснато заедно (предполагам, че говореше за душите), но липсата на физическия допир и общуване ми липсва страшно много. Наложи ми се и продължава да ми се налага да преминавам през изключително тежки изпитания. Има мигове, в които буквално вия от болка. Душата боли страшно тежко. Без майка ми сякаш едната ми половина я няма. Равновесието ми е погубено. Съпруга ми успява да запълни една огромна част от празнината у мен, която нося като товар вече 27 години, но тази празнина все пак я има и дълбае като свредел в дълбокото ми. И въпреки безизходността в която ни държи смъртта у мен има вяра, че някакво чудо ще се случи, тя ще се върне и ще сбъднем куп погубени мечти. Затова ще послушам съвета ти и ще продължа да се взирам в звездите. Те ще ми донесат отговорите.
Успешна нова седмица и ти благодаря за хубавия коментар,

Ели
цитирай
6. cinderellathespy - 4. erato7
21.01 17:05
erato7 написа:
Прекрасна си, Еличка!
Пожелавам ти нестихващо вдъхновение!
И аз имам няколко писания, вдъхновени от прочетена книга.
Поздравявам те с него:http://erato7/lichni-dnevnici/2015/06/29/tam-kydeto-vinagi-e-esen.1372761


И аз ти благодаря, Ерато.
Не знам дали съм прекрасна, но съм откровена и съм себе си.
Винаги съм намирала някаква магическа опора в книгите.
Така съм от дете и продължавам по тоя начин да се чувствам
докато чета и после като анализирам прочетеното.
Книгите развиват езика и четенето им ми помага
при писането на стиховете, при изразяването в ежедневието,
при писането на делата също.
Ще прочета с интерес твоя пост!
Топли прегръдки от мен, мила!*

Ели
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cinderellathespy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 828305
Постинги: 279
Коментари: 3100
Гласове: 15434
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728