Към бъдното… 

                             на мама
 

Събужда се у мен една тъга -

за миналото, твойта тиха нежност,

усещам се с пречупени крила,

душата ми копнее за летежност.

 

Припомням си онези дни -

море и пясък, нашите усмивки,

погубените някога мечти,

усещане че бяхме две щастливки.

 

Потъна в бездна топлия ти глас,

пресрещам го във сънища и песни,

на времето в невидимата власт,

останаха следите ти небесни.

 

Една огромна пропаст ни дели,

ти си отвъд, а аз съм като птица,

която към безкрая се стреми,

заключен в твойта огнена зеница.

 

Ще те прегърна някога с дъжда,

във друго измерение ще светим,

защото е безкрайна любовта,

на двете ни преплетени комети.

 

Досбъдната ще бъде радостта,

отново цяла знам ще се изправя,

от твойта въздесъща светлина,

към бъдното пътека ще направя.

 

04.10.2017г.

Елица

 

27 години без мама… :(

много мило и искрено стихотворение. Трудно се четат такива неща, поне аз се натъжавам много. Съжалявам. Такава болка остава за цял живот.
Приятна вечер, Ели!

Ели, надали може да се коментира...
Прегръщам те!
<3

Благодаря ти за съпричастността, Кате!
Трудно ми е да говоря за тази мъка...
Просто се научих да живея с нея всеки ден...
Обичам всеки един стих написан за мама.
Прегръдки,

Ели

Невероятни са стиховете ти за Мама, имаш вече за цяла стихосбирка! Да почива в мир! Все така вдъхновена бъдо, мила! Прегръщам те!

Веси,
благодаря сърдечно!
И от мен прегръдки,

Ели

Остава ми надеждата, че рано или късно пак ще бъда
с нея, Васи! Да може би е хубаво хората да прочетат стихчетата за тази обич -
нещо отвъдвремево, вечно, за което няма забрава...
Сигурна съм, че тя е всеки ден с мен, просто... не я виждам...
Благодаря ти за подкрепата, Васи...
Прегръдка топла от мен,

Ели