Три сестри...

Жената Пролет седна на брега.
Очите И в безкрая се стопиха.
Прегърна тихо своята сестра -
Жената Есен.
Двете се вглъбиха.

Прошепнаха си истинни слова.
Невидимата радост разпиляха.
Сред златните нападали листа
те песните на лятото
допяха.

А то ги гледаше като в мъгла.
Нали им беше брат от старо време.
В невидимата звездна тишина
на път реши вълшебен
да поеме.

Обърна се и просто я видя -
сестрата Зима - волна снежно бяла.
В крайморската смълчана синева
снагата И високо бе
изгряла.

Помаха лятото и отлетя.
В следите си посипа нежност.
В усмивката си скъта Пролетта -
любимата сестра
за Вечност.

А после дъжд от облак заваля.
Посоките невидими се скриха.
Заспа задълго майката Земя.
Мечтите И в небесното
попиха.

27.10.2016г.
Елица

---

NOTE:
Стихотворението е провокирано от
красивото стихотворение на sesta
"Жената есен" - sestra.blog.bg/poezia/2016/10/26/jenata-esen.1485114





*****

 

---

   

    Разрошена (но все така ангелска)...

Понякога съм разрошена, но все така ангелска. Мислите, чувствата, крилата - всичко рошаво.В такива мигове ми се иска да пея. Песни за любов. Песни за щастие. Песни, които сбъдват мечтите, напук на всички пречки по пътя. Обаче не пея. Само си подсвирквам. Любимите мелодии. И наблюдавам. Всичко от заобикалящия ме свят. С любопитство и проницателност. Хората, пътищата, дърветата, простора, слънцето, звездите. Намирам най-дълбокото и най-високото у себе си. Съединявам ги с невидим конец, после вървя по него. Жонглирам с търпението си. Тренирам вярата си. И отсъждам аргументите За и Против дадено решение. В моментите, в които съм много разрошена, съм и много добра. У мен покълва зрънцето на сбъдването. Търкулвам го сред мечтите си и оставам в трепетно очакване. Правя това, което зависи от мен, а останалото оставям на съдбата. Събирателната точка винаги е усещането за любов. Онази голямата, всеобхватната, която ме следва в дните, омагьосва нощите и сънищата ми, кара ме да летя много далеч в мислите си и събира у мен вселените родени от милиони клади. Винаги след такива разрошени мигове стигам до точка освобождаване. Онази мяра за всеобхватност, която е индивидуална за всеки човек, но с която се усещаш достатъчен - на себе си и на другите. Когато съм разрошена усещането за вълшебност на този толкова объркано подреден свят е почти сто процентово. Когато съм разрошена обичам да бъда докосвана и споделена. Времето спира и макар за кратко намирам себе си. И така всеки път...

Ели

 
  *****

 

---

 
 
Посоки...

Научих се да вървя по пътя с разперени ръце. И да пазя равновесие. Просто следвам посоката. Онова усещане за теб между сезоните. Обичам разлистването ти през пролетта. Събуждането ти за нов живот. Всички онези красиви мигове, които споделяме докато вървим с преплетени ръце между събуждащите се дървета. После следва трепетната полетност на летните топли лъчи. Босите ни стъпки в избуялата трева, когато ме гледаш с толкова много любов, очакване и всеотдайност. Обичам да ме наблюдаваш смълчано, а очите ти да отразяват ослепителния зелен цвят на очите ми, нежното синьо на памучната ми рокля, обвила раздиплената снага и цвета на кафе върху обувките ми с непослушни вързанки. В есенната прохлада се прибирам в себе си. Разпиляностите в света ми се подреждат. Прибирам ги в чекмеджетата за съхраняване на щастие. И се смълчавам. Пиша тихи стихове и рисувам образа ти с изсушени в хербария листа. Всичко е много оранжево и застива. Мъждукащото на прозореца пламъче напомня, че душите ни все така греят в единство и че заспиващата природа ще съхрани обичането през най-тежките месеци от годината. Накрая идва зимата. Покривам се в бяло от главата до петите и светя. А ти ме гледаш и някак смутено, по хлапашки нежно ме целуваш. От целувките ни се раждат вселени. Ветровете обръщат посоките си и някак неусетно ни издигат в най-високото. Студено е, но и толкова красиво. Близо до теб ми е топличко. Чувствам се вълшебна и завършена. Щастлива в своята избраност. В зимата се раждам всеки път. И намирам единствено възможната посока. Тази, която винаги ме връща в твоето сърце. Едно магическо повторение избрано за вечност. В приказка за  двама.

Ели
 


*****


 

---

 

 
  Невидимото...

Зад щрихите се крие същественото. Рисувам го мислено, а после го избягвам съзнателно. Връща ме към миналото (ни). Към кош хубави и тягостни моменти. Една палитра от случайности, които са се случили по определен начин, за да ме направят по-силна. По-рядко започнах да се обличам в черно. Цветната ми природа противодейства на ограниченията. На правилата. Въпреки това спазвам закономерностите и вървя по предначертания път, защото знам че той ще ме отведе до пълна и всеобхватна свобода и доосъщественост. Вече избягвам грешките. Сивото не ме привлича. Приятелите са приятели. Враговете са врагове. Невидимата тънка граница я спазвам посредством думите и мълчанието (ti) след тях. Пазя душата далеч от водопадите на съмненията и разочарованията. Живея на светъл бряг, на който някак от самосебе си всичко функционира хармонично. И без излишни усилия. Имам тайни, които съм скрила в стария скрин за спомени. Връщам се към тях, когато ми стане студено. Попивам невидимата им светлина. Изпълвам душата с истина и разбраност, а после се връщам в реалността. Болките ги лекувам с писане на писма до Вселената. Слагам ги в бутилки и ги пускам да пътуват по вечната житейска река. Вярвам, че ще достигнат своя адресат и ще го направят по-добър и цялостен в дните. Все още знам заклинания и нощем, когато съм най-близо до звездите ги прошепвам на пламъка от свеща. А те се сбъдват и внасят много хармония и светлина в съществуването на хората, които обичам. И така създаваме невидима верига - една безкрайност от вяра и обичане, които са отвъд житейските измерения за вечност и близост. Оставам в теб. Оставаш в мен. И в невидимото разбиране за многоизмерно съществуване, в което безвремието е мерителя за начало и край. За мен и теб един във друг преляли без остатък. За две души в идеален синхрон - осъдени само и единствено на обич отвъд пределите на зримото.

Eли
 

 
*****


ПОСЛЕПИС:

Поздравявам всички приятели, с невероятните четири музикални микса на акустични варианти на куп популярни и любими мелодии, които вградих в поста! Открих ги случайно, но изключително много ми харесаха и реших да ги споделя с Вас! Надявам се, че сте поели глътка обич и спокойствие слушайки!

за мен си оставаш едно от най-сърдечните, изпълнени с топлина същества и поет, когото винаги чета с огромна радост! :)

Приятно е да чете човек мислите ти Ел...!
Луднах по въображението ти. Бях решил да си дам
дълга почивка в блога, но това, което сподели с нас ме правокира да седна отново да пиша. Да това е краста, която със сигурност няма да ни остави никога в покой. Винаги ще ни сърбят пръстите за нови идеи. Изглежда течението на блоговата река никога няма да ни остави да скучаем.
Хубава вечер...Ели!
И аз да те сръчкам с едно парче на Гошето Минчев:
https://www.youtube/watch?v=HtOXNbdvrXA

И аз те прегръщам, Сестричка!
В петък имах настроение и писах много.
После реших да го споделя и тук, освен във Вятърното.
Много ми харесаха музикалните компилации.
Слушах ги няколко пъти. И някак от самосебе си
разсъжденията се подредиха, наред със стихото.
Сега сигурно пак за дълго ще си притихна,
но когато нещо ме вдъхнови извънредно, извън ежедневния
стихопоток за сакрално общуване, ще го драсна и тук!
Благодаря ти за милите приятелски думи! <3

Ели

Хей, здрасти приятелю,
Радвам се, че този мой малко по-различен постинг
те е вдъхновил за нови писателски изяви. Ще надникна
при теб с интерес и удоволствие. При мен има едно постоянно
вдъхновение, което ме мотивира да пиша ежедневно,
но има и моменти в които имам потребност хей така -
да пиша много и по различни теми, които ме вълнуват.
В случая темите бяха - годишните времена като семейство,
ангелската ми природа, отношенията със съпруга ми и
търсенията на сакралния ми свят. :) Спретнах всичко
в горната компилация и го постнах. Със сигурност някой ден
ще се върна към написаното. Обичам да сърфирам в блог-а си
и да чета стари неща след време. Така по-лесно се анализирам
и развивам. Много ти благодаря за музичката. Парчето много ми хареса! Не знаех, че Гошо Минчев може да пее така, бре-бре, виж го ти туй момче... ;)
Хубави есенно-зимни дни! И пак да дойдеш!
Усмивки:)))

Ели

съчетава мощта на всички сезони.
страхотен стих и разсъждения
Добре дошла на борда :)

Еви,
незнам какво ми стана на 28.10.:)
Буйната река у мен заговори...
Най-добре се чувствам през пролетта,
настоящият сезон ми е за прибиране в себе си!
Хубаво е на борда!:)
Обичам си тази къщичка...
Общуването с Вас - виртуалните ми приятели,
прави света ми по-завършен и цветен!
Когато човек намери баланса - всичко е наред!
Прегръщам те! <3

Ели

Обичам да потъвам в твоя свят, да се наслаждавам на стиховете ти, мислите пошепнати като лек ветрец и музиката, разбира се! Хармония и обич си. Прегръщам те!

Васи,
напоследък вече функционирам хармонично
и се чувствам добре. Бях малко в отпуска
и си починах от натовареното ежедневие на работа.
Ще почвам с нови сили да боря казусите!
Радвам се, че намираш спокойствие и радост
в това мое блогово оазисче. И аз съм доволна,
когато приятелите тук намерят по нещо за себе си
в мислите, които съм споделила. Понякога имам настроение
да пиша много и го правя, като на 28-ми.
После, обаче, притихвам за дълго и така докато
не ми хрумне нещо, което пак да ми разпери крилата!:)
Прегръщам те, Васи! Винаги си добре дошла насам! <3

Ели

Чудесен постинг! Лек, образен стил, който те кара да четеш и четеш, и четеш, стихове, които пеят, чувства, които докосват, внушения, под които можеш да се подпишеш - и всичко с такава енергия, въображение, талант! А, да - и невероятни музикални импровизации - слушам с удоволствие и благодаря за цялата тая красота и свежо настроение!
Поздрави!

Здравей, Вени :) усмивка
Радвам се, че написаното ти е въздействало
по описания от теб начин. Целта беше да докосне приятелите
на моето скромно блогово пространство, да им дари глътка обич,
да сподели красивите мелодии вградени в поста, които лично мен
докоснаха по един вълшебен и необикновен начин, да потопи читателите
в моя вълшебен сакрален свят, в който винаги намирам утеха и радост,
далеч от трудностите на ежедневието и реалността. Винаги си добре дошла
насам, Вени. Обичам тази си блогова къщичка и всички добри и позитивни хора,
с които ме срещна това блогово космично виртуално пространство!
Поздрави от мен и до скоро,

Ели

изразени мисли и чувства... и музиката като прекрасно допълнение
заедно с картините допринасят за чувственото усещане...
поздравления, мила Ели... бях тук с удоволствие...

Добро утро, Маги и честит ден на Народните Будители!
Радвам се, че думите и музиката са те докоснали!
Странни съчетания ни изпраща понякога Вселената,
като не ни остава нищо друго освен да им се насладим! :)))
Прегръщам те, мила! Пак ела! <3

Ели

Еличка, пропуснала съм тези красоти!
Прегръдки!

Мерси, Весе!
Наминавам насам, но основния стихо поток
си тече във Фейс-а! :)))
Успехи с танците! И много радост в есенните дни! <3

Ели

Ах, Ели, шпионираш издълбоко в душите ни. И като Шерлок, с лекота разкриваш, без задълбочена и объркваща дедукция простите ни радости и тежнения в живота, който е прекрасно представление, смес от неподправена и истинска комедия и трагедия, в което всички волю-неволю участваме. Вярвам в ангелите, а ти си една от тях, пратена ни с благородна мисия. Да внасяш пъстроцветни багри и ухания, които само една нежна и поетична душа като твоята е в състояние да го направи. Размислите ти в проза са не по-малко красиви и дълбоко съдържателни от стиховете ти. Поздравления!

Светльо, много ти благодаря!
Правилно си усетил посоката на думите. Опитах се да анализирам
себе си и отношенията си с две константни величини в съществуването ми,
които ме държат функционираща в синхрон и баланс. Радвам се, че се е получило и думите ми са в състояние да размислят всеки читател,
да го накарат да обърне поглед към себе си и да потърси отговори
по същите въпроси, но от собствен ракурс. За ангелската природа си прав.
Трудничко е когато е отредено да вървиш по земята, а енергията ти
иска да лети и да се носи волна в небесата, но съм сигурна че настоящата
инкарнационна опитност ще даде още по-голяма сила на душата
и ще направи бъдещия размах на крилете с по-голям радиус!
Мотивираш ме да продължавам да пиша, за което ти благодаря най-искренно!
Хубави почивни дни,

Ели