снимка - Интернет

Кръгове на живота…
 

Вървиш в снега дъха ти се стопява
Превръщаш Любовта във прах
Душата ти в мечтата оцелява
Потъпкала дълбоко всеки страх.... 

Търпението свети сред дървета
Огряват го безбройните звезди
Дори да съм зад хиляди морета
Ще ме открият твоите следи... 

Животът кръговрат е от успехи
Редувани с падения в тъми
Той не прощава грешките на всеки
И много често в него те боли... 

Но вяра-песен имай във сърцето
И с нея в Настоящето върви
Молитва ще отправя към небето
Да те запази в зимните мъгли... 

Когато пролет дойде ще достигнеш
До моята невидима скала
И ветровито знам ще ми намигнеш
Ще се целунем сребърно в дъжда... 

А после слънце с обич ще избликне
Кръга ще се отвори към света
И нов живот в тревите ще поникне
Възраждайки от пепел Любовта... 

02.12.2013г.
@Eli

***
 
 

---

 

Няма значение колко бавно вървиш,
стига да не се отказваш от пътя си!

снимка и цитат
от ~ Страничката на Маги ~
във FBook
 
Танцът на Елиза     Беше малка и незащитена. Родена от огромната Вселена в каменна къща на самия ръб на света. Сутрин обичаше да наблюдава слънцето. Надникваше леко иззад белите завеси. Целуваше бледите И бузи. Прошепваше И неразбрани слова, а после се изгубваше в пастелното небе. Реката долу под скалата шумеше. Тичаше Елиза с боси нозе по тревата. Късаше глухарчета. Плетеше венци. Разперваше ръце и се въртеше в кръг облечена в дългата си бяла роба. Танцуваха пеперуди в косите И. Чертаеха ветрове очите И. Нощем звездите И пееха приспивни песни. А тя излизаше пред малката къща. Посядаше на стария пън пред нея и замислено наблюдаваше безкрая. Усещаше се влюбена. Кръвта И бушуваше. Сърцето туптеше в учестен ритъм. Търсеше нечий образ дълбоко в себе си. Не го откриваше. Чакаше търпеливо. И вървеше през сезоните. Към своето измислено Някъде.
  Пръстите И бягаха по струните. Потоци светлина се разливаха между четирите стени, търкулваха се над прага и политаха по незнайни пътеки. А тя натискаше, докато болезнена струя нахлуваше в костите И. Разтягаше капилярите еластично. Изпълваше всяка клетка от тялото И с неописуем адреналин във възторг. Косите И покриваха голите рамене. Свят нямаше. Само музика. Дори не хвърляше поглед на нотите. Затваряше очи и откриваше инстинктивно прагчетата. Звуците я опияняваха. Душата И бе оцветена във пурпурно. В един миг се разливаше като бурна пенлива река. В следващия вече се бе трансформирала в спокойно високопланинско езеро, после беше многогодишна Ела, а в следващия миг – върба навела тъжни клони. И пак се усещаше влюбена. Кръвта И кипеше. Сърцето И се разтваряше като цвете при разцъфване сред пролет. Чуваше глас, но образ все тъй нямаше. Чакаше любопитна. Следваше ритъма на стрелките в стария циферблат. Към своето сънувано Някъде.   
  Чертаеше до късно нощем. Проектираше красиви сгради. В тях живееха щастливи хора. Използваше всяка фибра от ума си, за да търси съвършенство. Обичаше да върви по стълбите на небостъргачите. Изкачваше се все по-нагоре и по-нагоре, сякаш преодоляваше нови и нови върхове по стъпалата на живота си. Веднъж бе със строг официален костюм, на кок и обута в обувките с тънки високи токове. Друг път бе нахлупила защитната каска с козирка, запретнала крачолите на дънковия панталон и подскачайки в спортните гуменки, вземаше по две-три стъпала едновременно, докато в ръце придържаше листи с планове и сметки. Случваше се да бъде и по сандали, с карирана памучна риза, тъмни очила и къси елегантни панталони, които подчертаваха стройните крака с мускулести бедра и очертани прасци. Усмихната и ведра винаги и към всеки, когото срещнеше. Отново се усещаше влюбена. Кръвта И циркулираше. Сърцето редуваше форми – веднъж бе квадрат, друг път триъгълник, а се случи и така - бе дори пирамида. Чуваше глас, а образът го усещаше в мъгливото. Чакаше съсредоточена. Следваше пътищата между съня и реалността. Към своето планувано Някъде.
  Попадна в неочакван водовърт. Бяха я научили да стреля. Бяха я обучили да убива. Изпълняваше командите безупречно. Винаги ставаше рано преди първата тръба. Помагаше в столовата. Пазеше доброволно флага. Включваше се в изработването на тактическите планове. Простираше по странен начин. Подреждаше дрехите винаги от ляво на дясно по вид и големина, като всяка закачаше с щипки с еднаква форма и цвят. Следеше всеки един от останалите с интерес. Изучаваше навиците им. Опитваше се да прочете мислите им. Да предвиди действията им. Смееха се заедно. Плачеха заедно. Бягаха под дъжда заедно и се радваха като малки деца на локвите, в които се случваше да успеят да подскачат боси и свободни. Четеше всяко получено писмо с интерес и много обич. Събираше ги в малка метална кутия и ги държеше в ръце, винаги когато я прободеше носталгия по родното огнище.  Много загинаха. Други бяха спасени. Усети какво е да бягаш, а по следите ти да се изсипва дъжд от куршуми. Беше скрита. Беше явна. Изигра уязвима. Устоя непреклонна. С мъжете беше мъж. До жените бе жена. Дори тук се усещаше влюбена. Кръвта И се сгъстяваше бавно и полека, а после се разреждаше стремглаво и отсечено. Сърцето И бе свито като малка топка за бейзбол, готово всеки миг да бъде хвърлено към Божията бухалка и изстреляно след допира до нея по неизвестна траектория към невидими светове. Чуваше глас, а образът го виждаше с ясно очертани контури.  Чакаше вярваща. Следваше ехото на стъпките от извървените вече разстояния. Към своето Видяно Някъде.
  Подпря брадичка с ръце свити в юмруци. Опря лакти на малката дървена маса. Загледа се през открехнатия прозорец. Привечер. Езерото блести в странно сребърно. Върховете на планината се оглеждат във водите му и запечатват образа си в дълбините. Книгата бе разгърната на страницата Епилог. Прокара нежни пръсти по буквите. Обичаше миризмата на хартия. Някъде в далечината дочу звука на хлопатар.  Първо се усмихна вътре в себе си. После издиша емоцията и я пусна да се рее свободна в ефирното въздушно пространство. Стана и разкърши рамене. Време беше за танцуване. Вече не сънуваше Мечтата. Усещаше, че приближава времето за сбъдване. Не изпитваше страх. Просто беше. Като партия шах. В ушите си чуваше песни на камбани, всеки път когато Истината се приближаваше. Не чакаше. Не мислеше. Разпери ръце като птица. Пристъпи с боси нозе по зелената морава. Пета пръсти десен крак. Само на пръсти ляв крак. Лек скок. И странна болка преряза тялото И. Сякаш нож я раздели на две половини – дясна и лява. Мъжка и женска. Слънчева и Лунна. Дневна и нощна. Правилна и грешна.  Обърна ги една към друга и ги вгледа. Загуби говора си. От раз спря да бъде човешка. Вече не се чуваше просто влюбена. Обичаше. Образа се избистри. Гласът стана висок и ясен. Викаше я. Това правеше от години. И тя го викаше. ПОлета ускори. Последва очакван Сблъсък и разпиляване. Сляха се викалата. Споделиха се мълчанията. Стана тихо. Безвремието се настани в познатата си орбита. В покой. Елиза най-накрая беше с Обичта във Някъде. Притихнала. В очакване. На ново раждане. На ново Скитане. Танцуване. И търсене. Намиране. И пак изгубване. Частица в кръговратите на преоткриване....       
03.12.2013г. @Eli 




***

---

   


 
Единствена...
    Единствена съм  идвам от далече
през хиляди потоци светлина
една надежда
вятър ми облече
а после ме ориса да летя
    дарявам обич
скитам във тревите
говоря със цветята във дъжда
той пътя ми сред облаците скрит е ала по него винаги блестя
    души спасявам
раните лекувам приятел съм дори на врагове
за бъдното понякога
тъгувам
на сън видяла в него брегове 
    ала вървя
със тихо постоянство
по свойта неизменна полоса
кръстосвам
неизвестното пространство
и всекиму дарявам доброта 
    понякога съм сложна
и квадратна
а друг път съм с разрошени крила
обичам да съм
цветно непонятна
препускайки по стръмни небеса 
    наясно съм
с духовния си пясък
посипвам го по своите следи
начупвам се във нощите
със трясък
а в утрини се сбирам от звезди 
    Единствена съм
В нечие дълбоко
Око на радост страхове печал
Обичам нажежено
До жестоко
Дори прободена с космически кинжал 
    Единствена съм
за това простете
и Винаги за Другите мислете
със Любов 
  04.12.2013г.
@Eli

 

---

 

Звезден прах... като мен…!*

***

Както се предполага душата е двуполова. Реминисценция от предадамовото време. За това, понякога се получава неловкото объркване в телесните превъплъщения. Да се чувстваш обратно на това, което си. Но има и объркани души, които се нуждаят да следват нечий порив и житейски опит. Може би тях желаеш да напътиш? Чудесен опит!

Благодарна съм, че имах възможност да Ви прочета...
Нека имате вдъхновението и то да не Ви напуска
поздрави!

толкова плътно наситен с чувства, усещания, докосвания, любов.
ненадмината си.

Споделени мълчания, с разрошени криле, с разрошени мисли, разпиляна и събрана, мисля, преоткрила си себе си. Музиката е страхотна, прегръщам те "събрана от звезди"!

че няма по-успокояващо нещо от жена, която е безмилостно себе си, както няма и по-съвършена красота от нейната. За теб се отнася, Ели. Прочетох всичко. Ти в страстните си до едно превъплъщения, а последното стихотворение - това си ти като мълния-бърборана, момиче :) Самата ти, безотказно убедителна, прегръдки.

Здрасти, Светльо,
напипал си точно, ама много точно второто есе за превъплащенията през различните реинкарнации :)) Много се радвам за което! Моята концепция по въпроса е следната - душата няма пол - чиста енергия е. В хода на преражданията се осъществява така наречената поляризация. Отъждествяването на душата с тялото натоварва енергията със следи на белези за полова идентичност и по тази причина в следващите прераждания преминаването от една поляризация в друга се затруднява! И се стига до... проблеми...с половата и духовната идентичност. И да - може би съм soul guide... Времето ще покаже... Понякога процесите са мъчителни и в душата си се моля да ми бъде простено, но аз също продължавам да уча уроците си, въпреки че най-важния съм го научила - след като си напълно наясно със себе си, силите са ориентирани и концентрирани да бъдеш в помощ и подкрепа на другите... Този, който има потребност ме намира... сам... И процесите се задвижват, просто трябва да следваш хода им и на когото до където му стигнат силите... Дори не е необходимо да търся - отговорите ме намират сами... :) Никога не трябва да се губи вяра! Най-вече в доброто! :)
Благодаря ти, че се отби, а с коментара си засегна най-важния въпрос, с който се занимавам от известно време по линия Себепознание...
Спокойна нощ, Светльо,

Ели

Жени,
с хората които посещават блогчето ми сме приятели и сме на "ти":)
Зарежи я тая официалност и да се сприятелим!:)))))
Вдъхновението... Да кажем така - то си е вътре в мен, както аз съм вътре в него - взаимно сме си част едно от друго - аз му давам сили, то на мен усмивка, просто защото го Има!
И за теб поздрав и наминавай!*

Ели
_____________________________________________
пп : Ти по въпроса за реинкарнациите какво мислиш?
Че не съм стигнала още до коментара на Сестричката ми -
там е образно казано интелектуалния сблъсък на мнения,
в който обаче сблъсък има много обич и разбиране на схващанията на другия
и точно затова там отношенията са толкова специални...
Ти пишеш за душата, така че със сигурност имаш мнение по въпроса за душата, преражданията и Възкресението! Ще ми бъде интересно да споделиш...
Спокойна да ти е нощта!*

Еви,
не ме карай да руменея пред монитора :)))))
Въздействало ти Е! Ясна е работата....
Радвам се, радвам се, радвам се...
И те прегръщам, прегръщам, прегръщам...
Знаеш ли кога човек става ненадминат - мисля си, че никога,
просто защото не му е във възможностите да надскочи себе си!
Капацитета на всеки действа в услуга на цялото, а цялото просто Е!
Абсолюта... Там никой никого не надскачва, не надминава,всички са на едно равнище и всеки се грижи съседчето да върви все по-нагоре и по-нагоре:))))
Та и аз тъй - ако съм ненадмината както казваш ти - нека пожелателно това да бъде мотивацията която струи от мен в посока другия - да ме надмине, да бъде повече, по-добър, абеее - всичко По от мен:)))
Прегръщам те!
Винаги ми е готино да си разсъждавам над твоите думи!:))
Лекичка,

Ели

Здрасти, Майче!
Да израпортувам кратко, точно и ясно - тъй вярно Събрана!:))))
Гледам на лаптопа 1.12 е станал часа - време ми е пак да ходя да сА начупвам и да произведа малко трясъци по протежението на тихата ни улица в края на града, чеее утре на ранина да се събера подобаващо - от звезди ли, от ветрове ли - квото дойде хах :)))), че 3 споразумения ме чакат да ги удобрявам живот и здраве! Прокуратурата бди и работи на пълни обороти!:)))))) Последно един субект "изгорЕ" с над 50 литра ракийца, ама и той - с обява в месния вестник акцизни стоки тръгнал да търгува и Митниците търрррр...Тъй че какъв е извода - варете си, пийте си кротко по къщите, ама без излишни мераци и напъни за печалба, че от едното нищо, става Голямо наказателно Нещо!
Прегръщам те,

Ели

радвам се на всяко искрено приятелство и ти благодаря...
относно другото: много съм написала за онази, Безсмъртната...в началото си мислех, че изследвам себе си, сега..точно сега, но после разбрах, че не е точно така...едни уроци научих по трудния начин, други все още се опитвам :) Изобщо еволюционен опит, къде осъзнат, къде - не...
със сигурност ще говорим, защото и мен ме занимава този въпрос...в опита ми да балансирам натрупаните положителни и отрицателни кармични връзки...
Лека и наспивна да ти е, Ели, нощта :)

Систър,
в момента честно да ти кажа на твоя коментар нищо не мога да напиша, защото е толкова мил и искрен, че няма накъде повече!!!... Иска ми се контакта на другите с мен да ги кара да се чувстват добре, да съм им полезна по някакъв начин и отношенията ни да са трайни и основани на обич, взаимно разбиране и уважение! Така се чувствам когато общувам с теб и още известен брой хора тук! Нали знаеш, че аз обичам да се уча. В училището на живота си седя на първия чин до прозореца в ляво (верно там си седях в ПМГ-то) и гледам съсредоточено, любопитно, последователно и търпеливо в дъската и се стремя да запомня всичко, а когато ме изпитват - да съм максимално изчерпателна, но най-вече добра, искрена и честна - първо с другите, после и със себе си!
Относно темата за Прераждането и Възкресението - да така е, Систър, аз съм безмилостно себе си! И така ще е, докато това тяло диша... пък и след това... 9те грама ще си останат себе си в Голямото Себе си, с още милиарди други 9 грама също Себе си...И смятам, че се достига Възкресението, амаааа... много пъt човешки се върви до там... :))
Относно разказаното в писъмцето за Елиза... Наистина е странно, но според мен си има закономерно обяснение - твориш вълшебности, бе Систър! Не случайно си свързана с мен и аз с теб! Продължавай в същия дух, а аз и за новата година ще приготвя достатъчно дози вълшебен прах (някой да не си помисли, че става въпрос за наркотици сИга хахаха) не, имам впредвид Обич и Вяра в равни дози и посолени обилно с търпеливост!
Прегръщам те и ти пожелавам утре успешен ден! :))
Лека и спокойна нощ,

Ели

Жени,
като видях коментара ти в модерацията и се сетих за нещо, писано тук отдавна...
Търсих го до сега...
Дано ги разшифроваме тия кармични връзки...
Пускам ти линкче да го видиш утре сутринта и да ми драснеш какво мислиш по него...Ще допълня коментара си утре сутринта като се наспя... На мен принципно това занятие нощем трудно ми се отдава... индигова работа ;)
Прегръдка,

Ели

За нещо необяснимо от детството....
http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/16/za-neshto-neobiasnimo-ot-detstvoto.621030
(само да вметна, че гласа го чувах като женски)

Имам разказ по въпроса или по-скоро наблюдения...повечето хора се плашат от такива неща. Трудно възприемат един свят, който така или иначе съществува...вън или вътре, независимо от нас. Най-старата битка между демоничната същност и ангелското начало. Има хора, които имат слуха и "чуват", а други през целия си живот не разбират вселенските уроци...
Благодаря ти за линка. Съвсем скоро ще публикувам "притчата". Озаглавила съм я "Да поговориш с вълчица". Когато я публикувах във фейса повечето помислиха, че става въпрос за хищническия инстинкт...не помислиха за други възможности. Други, които имат същата нагласа разбраха алегорията :)
Да ти е добро утрото, Ели :)

Здрасти,
радвам се, че възприемаш идеята ми да изкоментираме и опитаме да разнищим това, защото наистина ме интересува, а като чета така и теб също... Притежаваните вълшебни сили, трябва да се впрягат и използват само за добро...
Жени, аз имам нужда от Чудо за нещо изключително важно в реалността ми... И усилено съзнателно и несъзнателно го търся и вървя към това Чудо... Вярвам го... Виждам го като вече случило се... Опитвам се да видя процеса и последиците, защото с причините съм наясно... Възприела съм го като част от мен и затова смятам, че ще успея да го сбъдна, когато му дойде времето...
Преборих разказания в постинга демоничен глас преди години, още като малка...
Очевидно ангелското е надделяло, а това ме кара да мисля че степента на духовно себепознание е достигнала в тази ми реинкарнация това ниво, при което не ми е трудно да трансформирам демоничното в ангелско и последното да го осъществявам пълноценно за добри цели и помощ на другите...Незнам... Просто си разсъждавам... С интерес ще прочета притчата...
Хубав следобед, Жени! :)

Ели

на още едно място днес казах/написах, че Твореца ни е дарил с възможността да говорим, а в повечето случаи тази дарба се използва за грубост и причиняване на болка...та, разговора и изобщо говореното с хората ми е важно. За това съм и в това виртуално пространство :) Пропуснах отново Вълчицата, а прочитайки те качих нещо друго...друга една емоция за надеждата и мечтите...и нуждата от сбъдване :)
Благодаря, Елито! :)

И аз ти благодаря, Женито! :)
Хората сами решават за какво и как да използват думите...
Проблема във вербалната комуникация според мен се заключава в това, че веднъж казани, думите остават и върви после обяснявай, че не си имал еди какво си впредвид! Аз затова Винаги говоря това, което мисля, след като добре и до окончание си анализирам това, което искам да кажа на другия, вътре в мен, във вътрешния си свят, а когато съм по някаква причина негативно натоварена, мълча, затварям очите и броя до възможно по-голямо число, до момента в който се успокоя, кръвта ми започне да циркулира пак нормално, сърцето си позабави ритъма и "изключа" за емоционалния срив... Така пазя най-вече другия от нараняване! Случвало ми се е да действам на момента, под въздействие на емоцията и повярвай ми, обърквацията става тотална! Затова с времето се тренирах и научих да стисвам зъбите!... Много хора са способни да прощават казани им думи, които дълбоко са ги наранили и разбира се това е много хубаво, защото в прошката се крие спасението, но тогава се впряга в действие паметта, а там способността за забравяне е съзнателно контролирана и негативните преживявания, поне от личен опит знам, че се помнят, понякога/ най-често цял живот! Отношенията между хората са плод на един непрестанен компромис и стига и двете страни в една комуникация да имат желание да правят компромиси една спрямо друга, значи перспективите за отношенията и тяхното вербално осъществяване са добри! Относно създаването на приятелства в интернет! По този въпрос аз съм много съгласна с неща, които си споделихме преди време със Сестричка в нашата мейл кореспонденция, а именно че както тя казва – комуникацията във виртуалното пространство остава полу, често се изкривява и ти създава едно усещане за безтегловност, все чувства които при едно реално приятелство, когато можеш да погледнеш другия в очите, да докоснеш ръката му, да го прегърнеш, да видиш усмивката му и самия ти да му се усмихнеш, ги няма! Така че аз залагам на ето такава формула – дали едни започнали във виртуалното отношения са Приятелство в пълноценният смисъл показва времето и обстоятелството, дали тази комуникация рано или късно се пренася в реалността! Аз лично се познавам на живо с трима човека от блог.бг, с които първо започнахме да си пишем тук, а после и се срещнахме и мога да кажа, че сме приятелки, въпреки че и с трите понастоящемв не общуваме активно! Искам да срещна и още от хората, с които комуникираме тук и се надявам това да се случи, ако не специално с всеки по отделно, то може би, когато докараме до момента да издадем една книжка с моите стихо опити... Тогава всеки от приятелите ми тук, ще получи персонална покана – за часа и мястото на срещата и само от него и желанието му да ме погледне в очите ще зависи да се срещнем и запознаем на живо! :)
Това важи и за тебе, Жени, нищо че общуваме от скоро!

Хубава вечер ти желая и наминавай да си говорим – тук коментарните писти под постовете са непрестанно отворени 24 часа в денонощието. Можеш да ми задаваш всякакви въпроси, а аз ще се постарая да ти дам отговори, които винаги ще бъдат честни и ще ги дам с надеждата да ти бъда полезна и в помощ, ако такава е потребността ти!

И само да допълня нещо относно начина, по който аз реагирам в поддържаните с хората взаимоотношения – като типичен водолей, аз съм много всеотдайна към приятелите си, към хората които обичам, най-вече към семейството си – моите три момчета, но и по-широкият ни кръг роднини включващ бащи 2 броя, майка един брой – тази на съпруга ми, братя 2 броя, сестра 1 брой, една баба, лели 2 броя, братовчедки 2 броя и так.нат. Държа на честност, коректност и откровенност, не понасям клюкарене, притворство и откровенна неискреност, измами и шикалкавения, които да заплитат интриги в дадена комуникация! Аз съм винаги честна, откровенна с приятелите си, дори да ги нараня! И очаквам същото от тях! Бъда ли набъркана в нещо такова – интриги и глупости – виртуал/ реал (няма значение), още повече, без дори да го искам или очаквам, хлопвам кепенците и отношенията с мен спират! Има няколко пострадали в това отношение в реалността, заради собствената си глупост и колкото и да са се опитвали във времето да оправят нещата – не става, просто защото у мен желанието за общуване с такива хора, разочаровали ме по такъв тотален начин угасва... и това става трайно непроменливо състояние... Изключително съм търпелива, но наблюдавам поведението на хората и когато количественото натрупване на гафовете доведе до окончателно качествено влошаване на отношенията, аз просто си отивам и не се обръщам назад...

Има едно единствено изключение в живота ми... по отношение на което, обаче, ме водят инстинктите, а не толкова разума... но там пътя се чертае от Бог, а не от мои съзнателни търсения...

Хубава вечер, Жени и усмивки,
Ели

Благодаря за добрите думи, Ели! :)
свеж полъх са откровените думи, които си написала...
относно виртуалните приятелства - да, понякога напускат това пространство и стават реални и това е прекрасно. Напуснах фейса точно заради притворството, което дълбоко ненавиждам. И заради интригите, които хората волно или не сътворяват, поради липса на реална представа, че зад акаунтите стоят живи хора. Тук е по същия начин, но това вече не е проблем...Има хора като теб, които не се занимават с това. Лъжата е национален спорт, така че нищо изненадващо - опита да забъркват каши е приоритет на неувереност и аз не ги съдя за това :) както и да е, важното е, че ние с теб и кръга около нас не мислим по този начин...
Да ти е топла и светла вечерта, Ели...и благодаря :)

"...наясно съм
с духовния си пясък..."
Малки, ниски, като песъчинки сме, но пък една до друга, сплотени, строим кулата на любовта...
Много истинска и прозорлива е поезията ти, Ели! Бог да те дари със здраве и сили да твориш с любов и за любов!
Благодаря, че се преоткрихме!:)))
Хубава вечер и тук пожелавам!

Здрасти следполунощно Жени,
аз имам акаунт във Фейсбук от 2009-та година. Свързана съм със страшно много хора, но повечето, да не кажа почти всички, с много малки изключения, които се броят на пръстите на двете ми ръце ме познават в реалността - приятели от детството, колегите ми и приятели от университета, хора с които понастоящем работя в реалността, или пък се срещаме по работа и естествено близките ми! Незнам къде се случват тия интриги, но ти наистина не си попаднала на готини хора в комуникацията в "Тефтерчето" както му казвам аз на шега;) Включила съм се в разни групи и коментирам от време на време или пък съм харесала разни страници като тази на Маги примерно, на Виго, на Силните жени, Езотерика и обичам като вляза във Фейс-а да почета на тези места - някъде се разтоварвам, другаде се натоварвам - защото писанията са за сериозните неща от живота! Играя често Ман Джонг – почивам си докато цъкам по плочките... Много обичам да гледам приятелите като почнат да показват снимки на децата си или пък къде са пътешествали, имаме една приятелка докато беше бременна редовно ни показваше какво готви за готиния си съпруг - те са ни приятелско семейство, живеят в отсрещния блог, а с нея сме астрални близнаци - тя също е родена на 6.02 като мен и винаги много съм И се радвала, тя е по-малка от мен с няколко години. После като се роди бебе Васко и сега следим неговото порастване и развитие. Ей тия ежедневните неща, малките поводи за радост, движат света ни към по-добро, Жени и винаги са повод за усмивка и приятни мигове в онази интернет общност. Всъщност след като постнах коментара си се замислих, че съм се срещала с 4 колеги съблогърки – едната я пропуснах, а тя именно дойде миналата година докато бях с Боби в Исул хоспитализирана, да ме види и да се запознаем. Така че, когато човек има потребност и желание за срещане с другия, това рано или късно се случва, така мисля. Еднаквостта в две насрещни желания ражда сбъдването им, казано по вълшебному, но следва да е налице пълна еквивалентност на потребности, очаквания и резултат... ;) Друго какво исках да ти кажа за Фейс—а – там членувам в една група за вълшебства. Един ден какво ми хрумна и пуснах едно въпросване под един пост на една фея, и една друга фея нещо май не ме разбра и ме „ръфна”, мен пък ми стана интересно и подкарахме една полемика, стана дискусия до късна нощ, а накрая с кръстосаните първоначално шпаги взехме да си масажираме приятелски гърбовете виртуално :))) Аз съм с природно вградена толерантност към чуждото мнение, дори и да не съм съгласна, просто обичам да се уча, и много рядко бих тръгнала нападателно – трябва някой/ нещо много да ми издразни принципите, но това наистина се случва по изключение. Асцендента ми е Лъв и си имам от неговите черти и то доста изявени, така като съм си проучвала астралната карта, и се опитвам ежедневно всяка ситуация която се яви източник на напрежение и негативни емоции да я обръщам на радост и накрая изхода да е позитивен. Успявам да ти кажа честно – полемиката с Лилито в тази група ми го показа... :)) Щом аз го мога, значи всеки го може и ти също!*
А относно нашия кръг, бих те допълнила – добре дошли са всички, които не се занимават с глупости, защото глупостите само натоварват и са безсмислени... Интернет е място за общуване на душите, физиката е без абсолютно никакво значение, тя е фактор само и единствено в реалността... В този ред на мисли се сетих нещо и ми стана смешно – преди години участвах в едно шоу-състезание „Купон с Любов и продължение” и там трябваше да се избираме три момчета с три момичета и познай – аз се представих най-добре в отговорите на поставените въпроси от момичетата, така каза публиката най-накрая, обаче мен никой не ме избра вкл. и този, който мислех, че ще ме избере (скоро даже във Фейс-а имахме повод с Пешо да си я припомним тая случка), щото от жените аз не бях избрана, а от мъжете – той, а както вървеше състезанието всички мислеха, че двамата ще се изберем! Къде се оказа проблема според мене – ами, с присъщата си откровеност взех, че се изцепих в един момент, че си падам по грозни, но Умни мъже! Очевидно никой от тримата мъже не се е имал за грозен! :))))) Е, утеха ми остана, че онзи в когото си бях трайно романтично влюбена в ученическите и първите студентски години нея вечер ми посвири на китара, а после дали и не отидохме заедно на някъде...май да....и бързо-бързо забравих за разочарованието от състезанието... „Touch me now, touch my existence before I burn In fire of your eyes…”, така се пееше в песента им.... ;)
https://soundcloud.com/user7638496/abritus-in-fire-of-your-eyes

Спокойна нощ, Жени! И вълшебни сънища ти пожелавам!*
Прегръдка,
Ели

Друг път не изчезвай така...
И чети между редовете!*
Човек има право да се губи, и да се намира, и пак да се губи и пак да се намира...
Тези, които го обичат и той обича го следват, не се сърдят, не упрекват, просто са спътници по пътя с вяра и търпение, според обстоятелствата! Излезе малко като перифразиране на оня пасаж от Еклесиаст мисля, че беше...., който е цитиран в "A walk to remember"... :))
Радвам ти се и винаги ще е тъй!*
Прегръдка от мен и спокойна нощ,

Ели

За кой ли път се връщам тук и се потапям в твоя свят. Уникално пътуване нагоре и навътре към опознавене, преоткриване, усъвършенстване. Еволюция на душата. За мен е невъзможно да коментирам, но ти се възхищавам.
А днес като влязох тук ме посипа звезден прах. Една прашинка се приземи на сърцето ми и ми стана топло и почувствах много обич.
Благодаря ти, Ели!

Разказваш толкова увлекателно и е удоволствие да те чета :) Частта със състезанието ме разсмя до сълзи...
Относно другото...хората по принцип са привлечени от глупости с нюанса на скандали...една от най-човешките черти е да се наслаждава на такива неща...примери няма да привеждам (изключвам опита да бъда дискредитирана като коригират прочита на материалите ми тук...не ми е ясно защо, но е факт, че се случва...хиляда и повече прочита...ти да видиш!...чак на мен ми стана интересно какво ще последва от тази кампания)
и още нещо: моят асцедент също е лъв, сигурно за това вече съм направо кротка...само от време на време вдигам прахоляк с опашката :)))))
да ти е слънчево, Елито :)))

Вася,
аз ти благодаря за приятелството!
Много сериозно се замислям дали да продължа да упорствам и да поствам от време на време тук или да оставя този пост като последен в блогчето ми за дълго време.... Има време ... ще реша ... Сайта е оставен безконтролен и на автопилот, което не говори никак добре за собствениците, а доста от потребителите затормозява. Незнам... Имам нужда да стигна до отпуската, малко да си почина и тогава на бистър мозък ще взема решенията... Сега не му е времето за това...
Прегръщам те, мила, надявам се че си изкарала днешния празник добре!*
Спокойна нощ,

Ели

Здрасти Жени,
понякога имам нужда да споделям ей така разни неща, които са ми се случили. Опита натрупан в годините пък било то и по един леко комичен начин си е полезно нещо и може да помогне на някой от четците. Относно скандалите - мен такива неща ме затормозват. Тука се появи един потребител - някакво milady - цитира ни непрекъснато никовете, бълва злъч и грубост, появих се един-два пъти при него, особенно след едно лс на 23.11. и го "гризнах", но на този етап смятам, че се касае до сериозен медицински случай и просто съм го игнорирала от полезрението си.
За асцендента само ще се усмихна, нищо няма да кажа... :))
При мен тая ситуация е добра, защото когато общувам с други хора, които са с Асцендент Лъв, който изгрява на източния хоризонт на западния изгрява пък Водолея - т.е. моя слънчев знак като десцендент и успявам да усмиря склонността на другия към егоизъм и егоцентризъм и ги заменям с желание за повече обективност, безпристрастност и алтруистична себеотдаденост. :) А иначе съм заобиколена от достатъчен брой приятели Водолеи, които пък да усмиряват Лъвско асцендентното в мен!*
Ето тук да прочетеш повече за асцендента си и партньорските взаимоотношения :
http://lubomir.name/bg/html/anoaiaaio_eua.html
Да ти е изпълнена с вълшебности нощта, Женито и успешна нова седмица, че май като гледам така вече е станало утре! :))

Прегръдка,
Ели

ще кача разказите си, но по-късно...когато медицинския случай бъде решен благоприятно за радост на цялото блог-общество. Сега все още влачи името ми по хорските дувари, ама няма какво да се направи - във фейса има бутон блокиране...тук няма :) тя и за това се вихри на воля :)
Благодаря за материала за асцедента ни. Ще го прочета и ще докладвам :) Знам, че след 40-годишна възраст асцедента е на преден план...при мен е точно така...ще ти разкажа довечера...
до скоро, Елито!
бъди усмихната и прегръдка от мен <3

Ще очаквам разказа, Женито!
Аз до 40 имам още време - време, през което смятам да сътворя още
доста вълшебства! Ще очаквам ... доклада :)
Прегръдка и за теб! <3

Ели
_______________________________________________________________
ps : Загледала съм се в един сериал :
"Легенда за Търсача" и сега известно време смятам да бъда Калан Амнел :)

имам време за тези разговори :)
лека да ти е нощта и светло утрото, Ели :) <3

Благодаря за всичко , което сторихте за мен до сега! Благодарен ще съм и ако продължавате така !Няма да Ви разочаровам!Вие сте Моите Приятели ! Вие сте ми Всичко ! Много любов от мен за Вас ! Обичайте се и се пазете!

Благодаря ти, Жени!
Нещо не ми се спи...
Тая вечер ми се вдигна адреналина...
Прегръдка!:)

Ели

Страхотни пожелания!
Благодаря ти и аз от сърце!*
И ти се пази! Нали?!!! :)

Прегръдка,
Ели

Удоволствие е да четеш такова съвършенство!
Поздрави!

Здрасти!*
Благодаря ти сърдечно!
Знаеш ли, в момента ме хващаш да пиша последния си пост в блог-а на този етап.
Ще го пусна утре - на 16-ти...
Мисля за дълго да си отида...
Стигат ми толкова активни виртуални емоции!
Ще си се приютя в спокойното ми космично пространство!
Тук ще идвам само да чета и да се радвам на творческите открития на хората, с които за 5 години се сприятелихме! Не мисля, че ще бъда загуба за блоговата действителност!:)
Ако ти представляват интерес моите писания - ето тук тече хронологията на моята мисъл и житейски търсения :
http://somewhereinthewind.blogspot.com/
Винаги си добре дошла натам!!!
Бъди здрава и весели Коледно-Новогодишни празници!*

Прегръдка,
Ели