снимка :  Звездица Георгиева
 

---

Приливи и отливи…

Понякога когато ми стане много студено си създавам сама огън – подреждам картините, така както е потребно на душата, пускам онази мелодия която възвръща синхрона и баланса между външното и вътрешното състояние на равновесие. Първия миг, в който успея да се усмихна е кръстопътя на който пускам ръката на тъгата. Поглеждам я през рамо с най-наситено зеленото в ирисите ми и мълчаливо и прошепвам “Прощавай. Довиждане.” После се обръщам и продължавам да крача. Вървя към следващия прилив, към следващата среща, към следващият пътен знак който няма да спазя, защото обичам да бъда смутителка, към оня сезон в който се чувствам достатъчна, щастливо отронена и отнесена от вятъра към брегове, където всичко е въпрос на случване. Обичам да пътувам вътре в себе си, докато различни хора ме докосват в безвремие. Аз ги гледам и също ги докосвам, но по оня странно магичен невидим начин. Давам им от своята вяра. Давам им от своята надежда. Давам им от своята любов. Защото обичам Да Давам. Знам ,че някой друг дава и на мен. Усещам го. И това ми е достатъчно. Събуждам се във правилните изгреви. Заспивам след възможните залези. Осъзнавам се като малка, но и твърде съществена. Сънувам всичко важно за Вселената. Обичам силуетите на дъжд. Облечена във тях се чувствам Истинска. Когато съм достатъчно намокрена най-често се превръщам във звезда, ала от малките. Те греят крехко, постоянно, леко видимо. И давам онова усещане за нежност, с което безкрая ни изглежда не тъй стряскащо. През зимата съм с шапката за пакости. От снежни топки правя уравнения. Случайностите ги измествам в ниското. Избягвам разни минали сравнения. Разстилам топлия си дъх в полетата. Крилете ги държа във скрина си. Събирам всичко счупено във себе си. Не го лепя. Не го съшивам. Гледам го. Превръщам го на огледалото за бъдеще. В парченцата му скитат истини. И чакам търпеливо. А стрелките се движат леко скърцащо по релсите. Не се страхувам от разделите. Те предпоставят ново срещане. И ново тичане по боси траектории. И водопадане без шум във речното. Ала сега е време за мълчание. И сливане на цветното със бялото.

 

Внезапно мушнала ръка във джоба си напипвам ключа. Върнах си го. Мой си Е! Остана само да поддържам огъня…. за да е топло… даже при отливане…     

 

29.11.2013г.
By cinderellathespy

---

***


  NOTE   От известно време се занимавам с разучаване на Pinnacle Studio 15 и определено програмата дава много по-интересни възможности за реализация на любителски, а и на професионални, предполагам, клипчета в сравнение с WMM който ползвах до сега!   Избрах си една песничка на Поетите, една от любимите групи в нашето семейство, аранжирах малко приливи, вълни и брегове и мисля, че се получи нещо приятно за окото и създаващо настроение в зимните студени дни!   Нека видеото бъде поздрав за всички приятели тук, които ще погледнат! :)
  Хубав петъчен следобед в самия край на ноември от мен,
  Ели

"Защото обичам Да Давам."
И то остава !!!
Сърдечни поздрави! :)

Здрасти, Вили!
Благодаря ти!
Да! Правилно си извадила Основното в текста!
Успешен декември ти пожелавам! :)
И на теб сърдечни поздрави! :)

Ели

За теб - изпълнен с обич и много усмивки!

Винаги е така,
когато съм зад стените на "голямата къща"...
У дома! :)
Хубава вечер, Вили, мен път ме чака...
И дано не е много заледено вече...
Прегръдка топла,

Ели

И ние с едно от децата ми ги обичаме Поетите на есента и благодаря от сърце на твоето сърце за поздрава! Вдъхновяваш ме с този пределно искрен текст. <3

Поддържай огъня..за да е топло, това е! Благодаря за хубавата музика с невероятните картини, прегръдки, Ели!

Сигурна съм,че е хубаво,но за съжаление тук не ми отваря клипове от ВБОХ-а..
Поздрави!!:)

За разлика от многометровите океански. Независимо от това, под измамно тихите води често дебне коварно мъртво вълнение, което влече в дълбините. Сегашната ни действителност крие коварни подводни течения. Особено добре видими в професията, която упражняваш. Именно за това ти е необходим релакс. А той се крие във високоителектуалното ти литературно хоби и общуването в нета. Винаги наминавам с нескрит интерес...

Здравей Систър,
незнам как ми хрумна...
При мен... някак си така се получават нещата, стихове, разкази, есета... от раз..
Като се замисля май всичко така се получава... от раз...
Точно като утринен прилив... Залива ме и имам единствен избор да се гмурна...
За момента в мен вали... и като се познавам така... дълго още ще вали...
Но когато се извали... ще спре да е студено и да имам нужда сама да си създавам огньове...
Поетите са готини, да... Ние им имаме албумите на дискове и ги слушаме с удоволствие като пътуваме с колата на дълъг път...
Искренността - аз винаги съм искрена и честна... Нямам потребност да съм друга, Систър... Но ти го знаеш това... Радвам се, че съм те вдъхновила и ако напишеш нещо ще си го четна с огромно удоволствие, както си чета всичко при теб!!!
Прегръщам те много и ти пожелавам приятна вечер!
Аз тая вечер съм самичка, ще хапна и ще хващам делата пак (имам адски много да пиша), а Жоро е на изпит по английски, свършва курса, а после - на купон по случай приключването...

Ели
________________________________________
Ей тази песничка си спомних на Poets...
Poets of the Fall - The Ballad of Jeremiah Peacekeeper
http://www.youtube.com/watch?v=ojhg08IAjcU

Майче,
справям се!:))
Понякога, през много големи периоди от време, се случва да изтърва някоя по-тежка цепеница и да се нараня сериозно, но после И решавам съдбата по категоричен и нетърпящ възражения, обжалвания и реабилитации начин - тя изгаря, аз оставам! ;)
Радвам се, че клипчето ти е харесало!
Да продължавам с Пинекъл-а викаш? :)))))
Добре! Като изляза в отпуска живот и здраве след седмица някъде ще имам свободно време да изработя някои замислени нещица...
А после евентуално да ги споделя тук или другаде...
Прегръщам те и ти пожелавам хубава вечер и приятни почивни дни, мила! :))

Ели

"През зимата съм с шапката за пакости. От снежни топки правя уравнения. "

Красива математика,,,:)

Здрасти, мила,
тия дни ще се опитам да го кача скрито в ютуб-а,
че там пак провеждат акции-макции и ще ти пусна прайвит линк
да го видиш! То може би и Адриан ще се нуждае от такъв и Вася,
че и при тях Ве-то трудно и много бавно зарежда!
Хубава вечер и усмивки от мен,

Ели

Вълнуващо откровение! Живот между приливи и отливи... и един ключ! Добре е, че си прибрала ключа. Хората, които те обичат не се нуждаят от ключ, нали!Те просто те чувстват и няма прегради. Нека е топло в душата ти, Ели! Ти си едно малко чудо!
Ще видя клипчето като зареди. Поздрави! С най-топли чувства!

Здрасти, Светльо,
успя да ме усмихнеш, особенно с комплимента в последното изречение...
Радвам се, когато думите ми докоснат, този който ги усети, уловят нечия вълна или вълни, ако хората са повече...
Понякога човешките проблеми ми идват свръх, да ти кажа честно...
И прав си така е - за съжаление реалността в която съществуваме понастоящем е извор на повече проблеми, отколкото на позитивни емоции...
Затова имам потребност от занятия, които да ми носят радост - откривам я в писането и клипирането, четенето, слушането на хубава музика, гледане на хубави филми, общуването с готини хора от които се чувствам разбрана и уважавана... а също и обичана най-вече, да...
Благодаря ти за съпреживяването! И на мен ми е много приятно да общуваме!
Хубава петъчна вечер,

Ели

Хей, Тихо, здрасти!
К’во правиш, бе човече мило?
Надявам се, че събираш материал за нови интересни постове през новата година? :))
Относно стихотворната красотна математика, я да видим какво би ми хрумнало на прима виста в този ред на мисли :

В 16.15 карах по шосето, а полето бе разчертано във снежни квадратни парчета с вкус на облаци. Отчупих мислено клон от любимото крайпътно дърво и с него написах в снега "Незабрава" плюс "Разстояние" равно на минус Безкрайност в очакване. Усмихнах се на странната задача, в която решението беше неизвестна с възможност за установяване единствено в теоремите на Междувселенският институт по Безусловно Обичане. Увеличих скоростта на движение пропорционално на дължината на косите си. Отминах катастрофиралия ТИР излязал от шосето за да търси снежни косинуси под формата на ветропоказатели. Изкачих склона повдигайки зимното смръщено небе на втора степен. Останалата част от пътя изминах в конусовидните отблясъци на смълчаните си въпроси и тихия звук от чистачките. Достигнах кръстовището и спрях. Отново в ума ми изплува задачата. "А не може ли да е равно на минус Безкрайност в сбъдване?!" Едно вътрешно гласче, вероятно душата ми прошепна - ако Да, включи мигача и завий във дясно на достатъчно градуса западно, ако Не, включи мигача и завий на ляво в недостатъчно градуса източно. "А направо - какво е?" - попитах съветника. "Там направо е само сърцето ти и търпението да следваш Съдбата си, без събиране и изваждане, без умножение, дори без деление. Ако трябва ще стигнеш и в дясното, ако трябва ще се случиш и в лявото." Само поклатих глава на съветника. Огледах огромния път без очакване. Включих на първа събрах Вярата плюс Обичане. А като резултат след равното видях Осъществяване. Усмихнах се на тази посредснежна математика. Пресякох и продължих напред. По пътя си.

Дано ти е харесало това мини разказче, за един инцидентен примерен математически разговор с душата, както аз харесах коментара ти и това, че си се отбил насам днес!
Усмихната петъчна вечер,

Ели

Аз ще ти напиша, че си прекрасна, Ели! Усещам, че си човек, който дарява много топлина!
Прекрасни почивни дни!

Здрасти, Вася,
ключа е необходим на мен, за да мога да отключвма и да вървя по пътя към щастието когато имам потребност, но от време на време и да позаключвам, когато имам нужда "да си почивам" от щастие :))))))
За тези, които ме обичат мисля, че си права! Но те могат да кажат най-добре! :))
Аз усещам Винаги! Но също притежавам способността за спускане на прегради, когато "нещо" ме мъчи и възвръщането на равновесието го изисква.
Съжалявам, че трябва да го чакаш това клипче толкова време да се зареди.
Ще се опитам да го кача и в ютуб частно и ще ти пусна линкче натам, за да можеш да го гледаш спокойно!
Усмихната вечер, Вася, прегръщам те, мила!

Ели
_____________________________
пп: За определението "чудо" се изчервих!
Приемам с Благодарност! :))

Здрасти, Скарлет,
обикновен човек съм.
Обичам прекалено силно... Това ми е проблема! :))
И съответно от обичането идва и топлината...
Тегавото идва ако изстина... ;)
Благодаря ти за пожеланието относно почивните дни...
Ще са работни... :(
Прегръщам те топло, Скарлет!

Ели
______________________________________
Linkin Park -Leave Out All The Rest
http://www.youtube.com/watch?v=yHitDDafnaM&list=FL1jvaGCI3J7Rc46Mw4cTY2A

Събуждам се в правилите изгреви, заспивам след възможните залези.

Това ми легна на сърцето, Ели! Разбрах го по свой начин, дълго е за разказване:))
Хареса ми и снимката на Звездица Георгиева. Клипчето го изгледах без музика в този късен час, утре с нея.

Здрасти, Тинка,
точно попадение - и за мен това е една от фразите на корпуса в текста!
Радвам се, че си открила нещо за себе си...
Звездица ми е приятелка. Снима професионално, това изучава, а вече и до колкото ми е известно и го преподава... Освен фотограф е и юристка като мен. Приятелки сме от деца :)
Ще пусна един отделен пост като ми остане време с видео клиповете, които съм правила с нейните снимки, защото съм замислила и още един - два.
Прегръдка, Тинка и хубава зимна вечер, а аз да хващам пак делата...

Ели

Раздавай любовта си, Ели, дори когато не ти отвръщат с любов, просто, ... ОБИЧАЙ!
Топли прегръдки за теб от Берлин, и много, много любов! <3
Алекс

Здравей, Алекс,
човек като се замисли и винаги стига до извода, че дава ли Любов,
по един или друг начин при него също се връща Любов. Погрешно смятаме, че обезателно любовта трябва да се върне точно от този, на когото даваме нашата! Случва се и така, но понякога към нас любовта идва от друга посока... :))
За мен е най-важна любовта на близките ми, на семейството ми и на изпитаните приятели - тези, които никога не са ме предавали, не са ме обиждали, не са ме нагрубявали, а точно обратното - показвали са ми трайна и последователна обич и честно откровено отношение от първия ни миг заедно....
Поздрави на Германия и успехи на тебе, Алекс! През новата година може да се случи да я посетим отново тая държава по работа... <3

Ели

Мила, Ели, биле за душата е откровението ти...
Винаги да си обичана и да получаваш обич!
Поздрави!:)))

Да, така Е!
В реалността си съм Обичана при това много ииииии... щастливка съм си!:))
Пожелавам така да се усещат и всички мои приятели, познати, изобщо хората, които по някакъв начин са свързани и общуват с мен. Знаеш ли в петък имах едно дело. Едно момче адски се беше разтреперало в съдебното зала. Аз се притесних. Питах го защо му е така и той ми отговори, че по-скоро го било срам, заради това което е направил и се налага сега да го съдят. Изгледах делото и още докато течеше процедурата и набивах определенията по 382, ал.6 и ал.7 от НПК взех да му задавам разни въпроси, ама бързичко и сякаш ей тъй, между другото, някак неусетно му свалихме напрежението. Когато си тръгваше от залата ми се усмихна и ми пожела приятен ден. Искрен беше!
Явно, че успявам да въздействам на хората в посока спокойствие...
Прегръдка,

Ели