---

 

Някога било война...

(Dйjа vu от миналия живот)

 

Аз помня как отидох на война

Нахлупих каската

А пушка свих на рамо

Във шепите си скътах

Синева

Сърцето пътя беше си

Избрало

 

Изпратиха ме мойте синове

Блестяха във очите им

Сълзите

Със скрити във душите

Страхове

Молитва промълвиха

Към звездите

 

А мойта сянка бързо се стопи

Превърнах се в следа

И вик от мрака

Занизаха се нощи

После дни

Далече бях

От сигурната стряха

 

Загиваха другарите във бой

Раняваха телата ни

Куршуми

Във зимите от вълчи

Страшен вой

Не можех да дочуя

Свойте думи

 

Обичните ми свидни синове

Ми пишеха за слънце

И надежда

Разказваха за чудни

Светове

И как животът ни

След време се подрежда

 

Четях писмата им а после ги горях

Не исках да ги виждат

Враговете

Сред редовете някак

Оцелях

Запазиха ме силна

Ветровете

 

Настана миг да тръгна към дома

Във раницата сложих

Свойта вечност

С изправена като бреза

Снага

Се устремих в познатата

Безбрежност

 

Достигнах моста който над река

Отвеждаше

До старата ни къща

На камък се качих

И със ръка

Помахах –

„Вижте, мама се завръща”

 

Внезапно полетях като стрела

Превърнах се във птица

И във пламък

А после във прохладната

Вода

Преглътнах своя

Най-последен залък

 

Децата дълго чакаха в зори

Да  срещнат пак лицето ми

С усмивка

Аз близо бях

Но водните мъгли

Превърнаха кръвта ми

Във горчивка

 

Намериха ме чак през пролетта

Съблечена по кости

И във пяна

Щастлива ме положиха

В пръстта

Една звезда накрая

Бе изгряла

 

Така завърши моя земен път

По който майка бях

И войн безстрашен

Над мен в тревите

Обич разпилях

И благодарност

За един живот прекрасен

 

17.10.2013г.

@Eli 

 

---

 

***

Силно, страхотно баладично стихо!...
Лека вечер!...

Хах, Марински,
благодарско!:)
Значи, да го пиша експеримента "Успешен"? ;)
Този филм - "А утрините тук са тихи" още като детенце
много ме беше впечатлил и незнам защо се сетих за него днес...
И случайно открих тази супер песничка от сериал със същото име направен
от руснаците през 2005-та година...
А думите на стихото сами се подредиха...
Спокойна нощ! И пак благодаря!

Ели

Така си го изживяла...разплака ме. Много силен постинг! Поздрави!

Малко странно е жена да пише за война и то от фронтовата линия. Повечето са били по щабовете или разузнавачи и шпиони :)

Направо ти повярвах, че си била на война...
ей, да не си военна? :)

Здрасти, Вася,
благодаря ти, радвам се че те е докоснало.
Често мисля за войната, за жените които са били войни.
Прадядо по майчина линия е убит във Втората световна война на 8.03.1945 година, погребан е във войнишкото гробище в Харкан, до Печ, Унгария.
Руските филми за войната са невероятни, а този специално за петте жени зенитчици е класика от години! В неочаквани моменти ми изскачат мисли за сцени от филми или книги, които са ми направили впечатление и избликва - или някое стихо, или някоя импресия, разказ...
В конкретния случай идеята беше от една страна героизма на жените войни, от друга страна нелепостите на смъртта - героинята преживява ужасите на войната, остава жива, а накрая малко преди да достигне родния дом и да прегърне децата си, хачвайки се на камък на моста над реката близо до къщата им, за да погледне към родните поля, се хлъзва, полита, пада в реката, удря се и умира. Намират я чак през пролетта и я погребват... Между другото тая сцена ми се е запечатала от един епизод на "Дъщерите на Маклауд", разбира се там не умря жена, но го взаимствах в посока - случването на смъртта като ситуация...
Ето да видиш едно клипче за какво говоря :
http://www.youtube.com/watch?v=E-nHgqBRgUU

Благодаря ти, че почувства с мен, мила!
Прегръдки,

Ели

Хммм...
Ти от къде знаеш, Пътувачо?
Бил ли си на война? ;)
Така усещам - войник съм била... Имам от години някои много странни необясними навици, които са доста присъщи на военните, а нито семейството ми е свързано с армията, нито пък аз.... Явно го нося в духовната субстанция от другото измерение... от преди... ;)
Бе, тия девойки във филма направо си убиваха като стой и гледай, но накрая и тях ги убиха всичките.... и беше много тъжно....
Поздрави и радвам се, че се отби,

Ели

Здрасти, Ани,
радвам се! Не съм военна :)))))
Хареса ли ти песничката?
Спокойна нощ!

Ели

пп : Виж това относно моята теория за войнството ми : http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/02/06/voinik-bila-sym.896638

;)

Хубава творба, явно темата те вдъхновява. В днешно време войната има съвсем различни характеристики. Отиваш на война не да защитиш родината си, а интересите на петролните компании. Интересно какво би написала по тази тема?

Здравей, Таня,
благодаря ти! Да, така е - вълнува ме. Както всичко в нашия съвременен свят и войната е вече комерсиално случване - защитават се нечии интереси, нечии пари, а рейнджърите ходят на мисии, защото това е един добър начин да изкараш сравнително бързо едни добри пари, нали? Жалко, че никой не ти дава гаранции, че ще оцелееш и после ще имаш възможност да си ги харчиш! Преди години имах един познат - Цецо, записа се рейнджър в Камбоджа, правеше планове като се върне с паричките да си накупи техника и да работи като ди джей, да има звукозаписно студио, някакви такива неща, знаеш ли какво красиво готино момче беше, 74 набор... При едно нападение на червените кхмери на лагера, където са били разквартирувани на 3.04.1993г. - трима човека ги убиха - > http://pehota-bg.start.bg/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA+%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%89%D0%B8,+%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8+%D0%B2+%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0-17857, помня че в България от самолета смъкнаха запечатаните ковчези, родителите му дори не му видяха лицето, останките му, погребан е в Разградското гробище, малко под гроба на майка ми е. Парите не си струват войната, смъртта, трагедиите... Ако напиша нещо в тази насока ще го споделя. Благодаря ти за идеята, Таня! Идеята на стихото както написах и по-горе беше друга - осъзнаването, че смъртта ни дебне на всяка крачка и едно оцеляване във война, лесно може да бъде заличено от нещастен инцидент и че живота е просто мигновенно случване и на нас не ни остава нищо друго освен да му следваме ритъма и да приемем нашата житейска пътечка като малка част от нещо много много по-голямо и като замисъл и като случване! Хубав ден!

Ели

Развълнува ме до болка.
Заприлича ми на Висоцки, на неговите военни песни, за които ветерани са го питали в кой полк или на кой фронт е бил.
Аз няма да те питам, защото знам:))).
Направих сравнението, за да подчертая истинността на написаното.
Иначе звученето е много различно, пречупено през женската душа, през ТВОЯТА душа.

"А утрините тук са тихи" - в НАРОДНИЯ преди много години ...
Благодаря ти!
Прегръщам те с обич.

Браво и от мен!

Кате здрастииии,
за теб бях сигурна че ще те докосне!
Приеми го поста като специален поздрав към теб!И въобще към приятелките ми жени не само тук в блога, ами принципно и в реалността ми - сред тях има много силни, като характери и душевност, има други - крехки, които се нуждаят неистово от подкрепа, точно и затова обичам общуването с всички жени, които влизат и излизат от живота ми, защото така научавам много нови нещица за самата мен. Да, напомня малко на Висоцки... Той има страхотни песни и идейни и като изпълнение....И да, знам че знаеш!Обичам, когато съм разбрана без много приказки!:)) В този живот, за мен, най-хубавото нещо, което ми се е случило е да съм майка на моите момчета!!!После има други две неща... и тъй...;)

А утрините и тук сега са тихи....
... но есен е ...
Благодаря ти за посещението и коментара, Кате!
И аз те прегръщам с обич!

Ели

Thanks, Систър!
И от мене Браво на тебе ей тъй кът' за петък!
Снощи слушах една песен към един пост във вятърното от месец май...
и незнам защо се замислих, че това парче там... ще ти хареса...:)))
Пускам ти линк и те поздравявам с моята къща и песничката на
Third Eye Blind : http://somewhereinthewind.blogspot.com/2013/05/blog-post_5134.html
Прегръщам те,

Ели

Добре!
Далеч съм от мисълта да убеждавам когото и да било относно усещанията си...
Това са си някакви мои неща, дълбоко лични и касаят само мен!...
Но относно Любовта всеки да си гледа собствения път и Съдба!
А ако те са свързани с писане, значи така трябва и Никой и Нищо
не може да го промени това!
Хубави почивни дни!
http://www.youtube.com/watch?v=Wl3Mb-R9qn0

Ели
________________________________________
"Същността на философията е в това,
човек да живее така, че щастието
да зависи колкото се може по-малко
от външни фактори"

Епиктет

Имаше навремето такава филмова помийка с Бриджит Бардо. Естествено, пародия на истинската война, в която ББ фръцкаше апетитното си дупце. За разлика от епичните руски филми, показващи я в цялата и суровост, страховитост и жертвеност от двете страни на фронта. Естествено победета бе на страната на тези, нарекли я "Великая Отечественая". С изстрадана от цял народ победа, все още служеща като сурово предупреждение за тези, които биха си помислили да прегазят свещените граници. Жените, независимо дали в заводите в тила, или на фронта показаха чудеса от храброст и нравствена устойчивост и всяка от тях може да е прототип на поетичния ти образ. Дано, да остане в съзнанието ни само като такъв... Великолепни стихове, Ели!

Благодаря ти за посвещението!!!
Не само ме докосна, но ми припомни много други неща.

Поздрав и обич!

Сериозни поздравления за баладата, Ели!:)
Не зная дали филмът е родил поетичното вдъхновение или то се е огледало в него, но синегризмът е забележителен!:)

хубаво се е получило, но защо точно за този филм. Сигурно има нещо. Аз също го помня, когато сега видя, че го дават на някой канал, превключвам. Не мога да плача повече. Останало ми е от дете, гледах първо театъра. Не мога да свикна със смъртта, особено, когато не и е времето. И при теб същата чувственост улавям. Надявам се, че при написването на прекрасната балада ти е олекнало на душичката. Ако си мислиш, че не обърсах една мъничка издайническа... То веднъж страданието за безмислената смърт на младите момичета и втори път, пречупено през погледа на децата и... накрая случайността. Боже, колко много пътища водят към края и как всичко остава недовършено, особено децата, децата... Прегръдки, Ели. Моля те, тази вечер се сети за някой комедия.

Влезна ми в кръвната група, защото младините ми отидоха в армията, а темата ми е до болка позната. Имам две стихо за войната, но ще ти пусна линковете на лични. Аз също изгубих колеги и то в мирно-временият период и знам какво е да загубиш приятел дори и на тихият фронт да е.
Настръхнах от вълнение! За мене това не е балада, както казват някои тук по горе. За мен това е една от трагедиите на животът, които по нещастната случайност ни сполетяват. Просълзих се Ели......Ето един линк за съвремената война: http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=cKfoBobSWtA

Благодаря ти, Джани! :))
Незнам какво да напиша в отговор...
Обичах да гледам тези руски филми като мъничка свита на фотьойла с дървените подлакътници в хола на баба ми, на черно - белия телевизор,
докато нафтовата печка бумти, а навън вее зимата...Хората живеят живота си без да осъзнават, че от раждането до смъртта си са герои в собствената приказка и само от техния избор зависи накъде ще върви тя... При някои обстоятелствата се случват така - да загинат приказно - героично, при други - приказката остава в монотонния коловоз на ежедневието, при трети приказката преминава през различни превъплащения... Незнам... Хубаво е Живеенето! Сигурно и жертвата за Родината е неповторимо усещане... Но истината е една - за нас живите остава усещането, че смъртта винаги е ненавременна...
Поздрави, Джани, тая вечер като напиша едни определения за насрочване на едни дела и ще чета твоята балада за младия рокер!
Хубави почивни дни,

Ели

Кате,
добре дошла си Винаги! :))
Хубави почивни дни и прегръдки!

Ели

Здрасти, Тинка,
хвана ме неподготвена! Честно!
Тая дума "синегризмът" не я бях чувала.
Направих справка и намерих значението на "синеРГизъм" -> сигурно
това си имала впредвид, просто си чукнала обратно буквите?
Да, има симбиоза - ако е въпроса кое е първопричината и другото пълнежа ->
всичко тръгна в интерес на истината от разни мисли, които ми се въртят по повод начина на смърт отразен в клипчето цитирано в коментар № 6 - адска нелепост сложила трагичен край на едно силно обичане, после войнските ми усещания преплетени с мислите ми за ролята ми на майка и накрая си спомних за това филмче и саможертвата на 5-те зенитчици, която ми се е запечатала още в детското съзнание, а като капак открих и тази хубава песен с клипчето - просто си дойде логично! Мда... хронологично така се случиха нещата...
Усмихната вечер! Приятно ми беше, че беше тук,

Ели

Майче,
обещавам да гледам нещо разтоварващо! Май бая народ си е поплакал!
И няколко други приятелки казаха същото.... Щото сме майки и затова!
А Това е най-важната ни и престижна роля в живеенето!
Днес в интерес на истината ми беше добре. Олекнало както пишеш ти!
Между другото на кафето ми се падна късмет - Нов приятел и сега го чакам
да се появи... тоз - Новия! :)))))) А като се прибирахме от исперих и в един момент, карам аз и шосето стана приказно - вали дъжд, между облаците грее слънце, ама яко огряло и хвърля лъчите върху мокрия асфалт и той блести в едно такова жълто-оранжево и с мокри отенъци... Чудно! Все едно се озовах във филм, в тон Сепия! А по радиото дъни някво кънтри - викам тюююю - поне да беше нещо по-така, нещо филмово... Но няма значение... Усещането исках да ти споделя! Усещане за приказно случване... Тъй чеее, усмихвам се аз, дори като ти пиша в момента!
Хубава вечер и почивни дни!И се радвам, че мойто скромно баладично стихо ти е харесало!:))

Ели

Здрасти!
Теб поста те е докоснал професионално така да се каже! Радвам се!
Ще погледна стихотата с интерес! Благодаря ти за линковете! :))
Хубаво е, когато с думи си достигнал до душите на другите,
накарал си ги да се размислят, да комулират някакви си техни
усещания! Аз експериментирам с думите. Мозъкът ми е някакъв такъв :))
Радвам се на включването ти и ти пожелавам хубава есенна вечер!
И нали знаеш - дори да има сълзи в очите, важно е да има звезди в косите! :))
До скоро,

Ели

Нели,
мисля че трябва да се концентрираш
над себе си! Благодаря за изразеното усещане!
Приятна вечер :)

Ели

Не неее, не може да има и двете едновремено!
Сълзи/трагедия и звездите/щастието са антиподи. Такъв хепиенд може да съществува само в литературата....

:)))
Може бе, aip55,
аз така съществувам... Явно съм някъде изгубена в литературата...;)
Абсолютна Елизабет съм, питай Дарси!!! ;)

Гордост и предразсъдъци - Книгата на любовта
http://vbox7.com/play:849ac879
:)

Ели
___________________________________
пп : И тя плаче за Него, но иначе
звездите блестят в косите И, защото няма време...
Животът трябва да се живее все пак...
А книгата завърши щастливо, струва ми се...
Като стигна до последна страница... ще ти кажа... ;)
Сега съм на 1:37-1:38 срещу 1:43-1:44
:)))))))

Разплака му душата...
Поздравления, Ели! Много силна творба!
Поздрави,
Криси

Благодаря ти, Криси!
Върна ме към това старо стихотворение...
Някаква визуализация на подсъзнанието за някоя от реинкарнациите на душата ми...
Сега видях, че клипа го няма... Явно са го свалили от В-Бокс-а!
Моето любимо е "Войник била съм" - мисля, че най-ясно характеризира характера на душата ми!
Ето го :
http://cinderellathespy.blog/lichni-dnevnici/2012/02/06/voinik-bila-sym.896638
Успешна нова седмица и топли прегръдки от мен,

Ели