…ние даваме знаци на съдбата, какво точно желаем и съдбата ни повежда натам. Затова много трябва да се внимава какво си пожелаваме, защото може да ни се случи…

---

 

---

 

---

Бог и играта на дартс.....

Life is what happens while you are busy
making other plans.
John Lennon

Незнам дали има Бог и под каква форма съществува в нашето измерение в нашите критерии за случване на нещата. Незнам кой и къде избира някои хора да имат по-тежки, а други по-леки изпитания в процеса на живеене. Не съм и убедена, че ако си помогнем сами, ни помага и Бог. Може би тази максима е по-валидна за спасението на душата, но не и за тленното. Притежанието на физическа устойчивост се предопределя от редица индивидуални фактори. Може да я притежаваме изначално и тогава ни се поставя тежката кармична задача да я запазим. В повечето случаи хората се справят с този възможен сценарий. Възможно е, обаче, докато живеем, в резултат на редица външни фактори процеса да се обърка и всичко от гл.т. на материя да свърши преждевременно. Болката при едно такова случване на живота остава за тези, които продължават физически да съществуват. Душевната болка, която във времето преминава през множество трансформации, предопределени от чисто битийни физически фактори, но тъй като нейния „дом” така да се каже е душата не мисля, че тя спира или свършва с края на тленното. Наслагва се по някакъв начин в пространството като енергия и при следваща евентуална реинкарнация оказва било по-силно, било по-слабо влияние над тленното, взависимост от интензивността на енергийното натрупване.
Възможно е, обаче, изначално да не притежаваме физическа устойчивост, с невъзможност за подобряване или пък с възможност за подобряване. Ето че и при този вариант има два възможни пътя на случване на материята и съответно два възможни сценария за духовно израстване. Хората нямат власт да избират вариантите на случване, обаче. Вселената (усещана като Бог през чисто човешкия ни светоглед) хвърля стрела като в играта на дартс. Ако хвърли по-умело уцелва по-добри числа и материята, която създаде е по-устойчива, но може и да уцели числа по-далеч от центъра и тогава резултата за материята е по-неблагоприятен - > съществува кратко или пък дълго, но страдайки чисто физически и не дава почти нищо на духовното. Бог не помага. Единствено реализира възможности, кои по-добре, кои по-зле, като сглобен часовников механизъм, който обаче във всяка една секунда (миг) изглежда по различен начин, просто защото стрелите летят към дартса безотказно. И всичко просто се случва, независимо какви планове правиш на духовно ниво. Това, което помага е свободната енергия, която непрестанно взаимодейства с енергията ограничена в материя. По-високата интензивност на това взаимодействие във всеки един момент, предопределя възможността по-дълго да крачим в реалността, по-ниската интензивност или не ни помага да се задържим в материята, а ако материята е изначално неустойчива, по-бързо я унищожава. Може би ключа е в това да вярваме повече в собствената енергия и във възможно по-трайното и добро взаимодействие със свободната енергия във Вселената. Духовно да сме насочени към мислене за самите нас, като малка частичка от нещо голямо и неопределящ фактор за цялото, а не като съществуващи сами за себе си и представляващи центъри на микровселени.

 

By cinderellathespy

(инспирирано от нещо при teatarnamechtite)

---

 

---

***

Никой не е разгадал досега, къде се крие душата на човека и какво се случва с нея след смъртта на тялото. Дали и тя умира с него? Хубаво е да вярваме, че отговорът е не...

Ако ти срещна душата след смъртта ми,
ще ти дам отговор, Евентуално...
Обаче, ако не ти я срещна, или пък 9-те ми грама
решат да не се разделят с драгоценната ми
физическа опаковка докле тя се съблече по скелетна структура,
че и след това...ммм... няма да получиш отговора....
Така че и така и така пътуваш - дано да срещнеш
и някой друг телесен с отзивчива душа,
който да бъде желателен да даде отговор
на тоз вълнуващ те екзистенциален въпрос....
:))
_________________________________
Axel Rudi Pell - Touching My Soul
http://youtu.be/dKb8pWW7WeE

Песента е пожелателна -
да срещнеш (ако още не си я срещнал) тази,
дето ще ти докосва душата Завинаги
и ще даде отговори на твоите екзистенциални питанки!!!
Айде, поздрави!:))

Ти натам го изби с твоя постинг, все за душата пишеш, все за любовта...
Аз ако съм ти шеф, ще те подложа на психотест. Представям си те много чувствителна, мека душа (поне така се усеща от постингите ти, но може и да е прикритие), а в съдебната система трябва твърдост и реализъм. Чувствата и емоциите не трябва да взимат превес нали така...

Виж, Каз Каз,
днес не ми е ден, по мои си причини, които не съм длъжна да обяснявам, нали?:) Тъй... В блога пиша наистина за душата, за любовта, написах нещо за това кво евентуално ще се случи след смъртта и ти ме прати на психотест, хах, що?;)
Добре, че не си ми шеф значиииии... Изкарала съм късмет, хах... :)) А и стига да реша, мисля че няма да ми е проблем да излъжа психо теста, най-искрено го казвам... щото покрай работата ми и срещата с толкова различни типажи като психологически характеристики, етнос, образователен ценз, поведение и так. нат. Фактори, съм станала наполовина психолог. И така е да, чувствителна съм, при това Много, но за 12-те години работа в съдебната система съм видяла 2 и 200 и повярвай ми тези, които съм изпратила в затвора за по 8, по 10-11 години едва ли ще се съгласят с определението ти, че съм "мека душа" :)) Всеки ден съм реалист до крайност и то не само на работното си място, но и в домашната ми среда, така че глътка романтика ми помага да държа живеенето в баланс и душата в спокойствие... Въпроса е, че имам избор от къде да си я пийна тази глътка... Може и да не е тук в блог.бг.... Относно превеса - > в един момент едно има превес, в друг момент - друго... В зависимост от приоритетите за дадения миг... Да кажем, че днес е бил вододел - приоритетите се промениха невъзвратимо с единствена цел подобряване и оптимизиране на реалността! Тя ми е по-важна! Вярвам както винаги, че и това е само и единствено за мое добро и за доброто на хората, които Ме Обичат и които Обичам аз! Туй то! Простичко е...
Усмивки :))
___________________________________
Айде, кака Шер ще ти попее за лека нощ:))
Пък аз ще ходя, че някой някъде ме чака...
Cher - I Found Someone
http://vbox7.com/play:6807437d

пп : Ако решиш, че песничката не ти пасва, предай я на Някой от тия дето ще ги срещнеш по пътя си и ти се стори, че съответства на лирическия герой... Нали за това са приятелите! :))

Просто предлагам да се освободим от оковите на здравия разум и да се доверим на интуицията. Тогава, дори и да сгрешим, ще приемем, че получаваме урок. Ха да видим тогава кой и как стреля със стреличките, след като не може да ни нарани, дори израстваме в духовното си развитие. Лошото е, че тялото остарява, а душата, къде ще се скита после... След като не можем сами да проследим развитието, не ни е дадено да знаем. Единствено остава утехата или наказанието, че със сегашния си живот ковем изобщо нашия възможен живот там във голямото общо цяло. О, и аз нещо се разфилософствах, а е събота. Хубав и спокоен (доколкото това е възможно при сегашната обстановка), много усмивки и слънчево настроение!

Реалността за никого не е лека и голямо е изкушението да си далече, далече, там, в един измислен свят на вечна любов и щастие. Всеки намира своя път да се откъсне, да избяга, но важно е да се връща навреме обратно в реалността.
За да се върне, първо трябва да игнорира всички глупости на търкалета...:)
Лек да е пътят ти обратно!

Како Жабке,
в момента само ми се иска да ти се усмихна!:))
Няма да имам време за сърфиране както преди, тъй че
дръж положението под контрол в блатото, пардон в блог-а...:))
Знай, че на мен ми е усмихнато и каквито и душевни преживявания да съм имала,
то обичам си ги всичките...
Оставям ти две-три песнички, които ми отиват на мислите в момента...
Чуй ги ако имаш желание когато имаш време и наминеш...
Аз ще идвам от време на време в блог-а, но... просто ще идвам...

Монолит - Здравей
http://vbox7.com/play:1c0577f928
~Bittersweet Rain And Piano~
http://www.youtube.com/watch?v=SZocQQI3j3A&feature=share&list=PL03D96E8919472B2F
Judas Priest - Before The Dawn
http://youtu.be/K5ht976rNNQ

Пази се,
Прегръдка топла,

Ели

Шпионке, добро утро, усмихвам ти се и аз :)
Времето - само си мислиш сега, че няма да ти стигне. После ще се научиш да го разтегляш...
Идвай, защото и от щастието в реалността човек има нужда да си почива :)
Мерси за поздрава, Before The Dawn е една от любимите ми песни.
Другата седмица пътувам, но като се прибера, пак ще намина насам...
Успех и късмет, много късмет, Шпионке :))

Приятен път :)
И да не дойдеш насам, няма да ти се разсърдя...

Тангра -> -> -> -> ->
http://www.youtube.com/watch?v=cSlPvlUPhm4&feature=share&list=PLED990287C9FB3E6B

Знам, всичко разбирам и ще бъда тук :)
Сега спокойно свърши каквото трябва да вършиш преди пак да си кажем "здравей!" :)
http://vbox7.com/play:5a2e4a12

Thanks за Scorpions!
Незнам кво друго да ти напиша...
I'm so far away... и да няма пак "здравей"... всичко ще е ОК! :)
Най-важно е да си здрава и щастлива жаба!
Bye...
______________________________________
Roxette - Fading Like A Flower
http://vbox7.com/play:42584727

Здрасти, Майче,
живота очевидно го живеем, за да се изправяме непрекъснато пред един или друг избор, да вземаме непрекъснато решения и после да бъдем достатъчно силни да носим отговорността за тези си решения! Аз вярвам винаги в себе си, в дълбокия си личен глас, а като един водолей - интуицията мнооооого рядко ме подвежда, да не кажа почти никога. :) Всички сме своеобразни стрелички на Вселената. Вярвам, че сме попаднали на точните си житейски места, ако Вселената има нужда от промяна на координатите ни в цялата обща структура, то непременно я извършва тази промяна - къде по-бързо, къде по-бавно, но я случва, вярвам в това! Относно тялото и симбиозата с душата - телата са важни за реалността - едно понятие сграбчено от лапите на времето, за душите струва ми се е важен дълбокия космос - едно усещане за пълна осъщественост в безвремие, беззвучие, безматериалност, безпътност, бездиханност, просто .... осъщественост...
Поздрави и ти благодаря за хубавия коментар!
Успешна нова седмица!:)
Ели
_______________________________________
Axel Rudi Pell - The Line
http://vbox7.com/play:c276b7ae
И нещо от мен...
***

плаках пак…
за Теб и онова разбиране…
което се изгуби между вятъра…
отдавна…
бях дете, а ти си тръгна…
там – във светлото…
остави ме объркана…
в една полуреалност…
със изкривено от сълзите
съществуване…
с размити по стъклото капки дъжд…
със слънце…
вече незатоплящо…

студено ми е…
много много дни…
но свикнах повече да Вярвам
в себе си…
в сърцето си….
в една душа обречена
на вечно лутане…
някъде към Вечното…

за теб си мисля…
Винаги когато слънчев лъч…
на челото ми в утрото
почука…
до болка вия, плача
и без глас…
опитала от всичко
да се скрия…

И пак Сама ще трябва да реша…
да оцелея
или да изчезна…
в една мечта
за малко ще се приютя…
а после пак
с реалността си
ще се слея…

29.03.2012г.
Ели

Оживяват мечтите
във фантазии чисти и бели,
притежават съдбите
власт над дните ни полудели...
Ще излетят стрелите
и няма да знаят предели,
ще се срещнат душите
за да са завинаги цели...
поздрави за философката Ели :)

Хубаво стихче!
Благодаря ти!
Сетих се какво ми написа на 11.06.
Калин Сърменов - > "Елица, няма страшно!" :))
И си е така!
Спокойна нощ и
Хубава нова седмица от утре!

философката Ели :))