Прозрение...:)
http://www.youtube.com/watch?v=Oq9mPNyjsF8&list=FLj-IOHCGbZb9Y5HOHjWvr_Q

чудесен стих...
и невероятно красива музика...
топла прегръдка и поздрав за теб...

Сестрич,
тенкю, както сА казва... :)
Днес за дядо си мисля... и не само...
А дядо - > Той роден на 4.04, а на 18.04 умря... В един месец - възход и изгубване, във Великденските пости на 1995-та...
Липсва ми... Беше някой, който ме обичаше безмерно... Аз него също... И ми пееше народни песни, за да заспя...
А вятъра - > хубавко ми одуха косите току що, тука при нас "в генгерлика" е доста уинди :)))
Бягам, че е време да осъдя един образец със спукана глава... -> Ежедневие, няма оттърване...
Прегръщам тееее!

Ели

страхотен стих,Мел
и на мен ми прозвуча като прозрение
4 април 2013
ще го запомня с покупката на моето собствено жилище
не знам защо,но от това нямам криле
благодаря за музикалният фон :)
Обич от мен (!)

!
Силно!

Хей , в изболяването е най - големия пробен камък !
На него Аврам е положил главата на собствения си син .
Там e всичко , включително най - голямата вяра. Останалото е илюзия.
Докато не минеш през камъка , нищо не знаеш ..,.все още...
Хубав стих , принцесо. Много мъдър ! :)

Мислим за тях...уж сме живели заедно,
а те сега така далечни и недостижими, и аз мисля...
И тук е уинди и колди. Лека работа!

* и отново на път но към залези във които се скита (е скрит) ключът *
Аз така бих формулирал изразът. Колкото и да не ни се иска , душата е "самотен ездач" , раждаме се сами и умираме сами - физически . Ако разсъждаваме за физическото изменение от едно състояние в друго ,като трансформация на безсмъртието , то тогава пътя ще бъде много по-лек ,защото ще ни отведе до всичките тези същества за които пазим мил спомен . И именно споменът е ключа ,който ще отвори портата на ефира където са всичките скъпи за нас хора .Надявам се всеки да запази спомена (ключа ) към съществата ,грижили се за нас в детските години и с вниманието си , оставили част от себе си в нас ..ЗА ДА ГИ ОТКРИЕМ В ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ )) Песничките ,с които са ни приспивали са останали в съзнанието ни и ще ни съберат отново ..някъде другаде .. всички отново, Благодаря ти че ме накара да си спомня за моите баба и дядо .Ник

П.П. Неволно Д.Дамянов изплува в съзнанието ми "

Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта... И .Т. Н. Т. ))))))

Привет и от мен и моите поздрави...
Обич, обич - в нея се заражда и от нея боли!
Много е вълнуващо!
Благодаря ти!

* * *
И тук ще поздравя един поетично точен изказ: "всички цели... трябва да се изболят".