снимка от интернет  

 

Обичам загадки и тестове... Обичам да опознавам себе си в най-дълбоко вътрешното, онова невидимото за реалния свят, в което се приютявам Винаги, когато изпитам потребност да помълча, за да събера достатъчно сили за пътя, който имам да извървя напред. Прелетях през въпросите като птица. Разперих просто крилата, а очите ми отразиха светлината на монитора до бяло. Замислих се над някои, за други мишката щракаше тотално автоматично. Разголих малката си микровселена, за да осъзная приключвайки на страница девета, че инстинктивно много отдавна съм открила истината за себе си, прегърнала съм я и уверено следвам нейната песен – единствено възможната във дните и нощите ми, в реалностите и сакралностите ми, в радостите и тревогите ми, в победите и загубите ми... Обичам да живея с емоциите в сърцето ми. Обичам да дарявам любов, да вървя по дългите коридори на това чувство изучавайки в детайли формата, интензивността, цвета и дори мириса на неговото трептене, обичам да усещам обичта към мен, без да я очаквам, без да я поставям като основно и задължително условие в съществуването ми. Без любов живота е изпразнена от смисъл илюзия, утъпкана с прашни стъпки, окъпана от кални дъждове, облетяна с пречупени криле, в която думите са прах, от който нищо не може да бъде възродено. Интуитивно избирам на къде да пътувам в мислите си. Вярвам на вътрешното знание и мъдрост родени в едно щастливо минало, калени в бурите на отрицание и избори, изживяли моментните пропадания в бездната от изисквания, възможности и резултати, за да стигнат до настояще, в което са се превърнали в най-силно оръжие и константен механизъм за оцеляване. Понякога се чувствам тъй изгубена и сама. Тогава пиша в дневници или в писма. Смълчавам се в безкрая, летя. В такива мигове като че ли съм най-способна да простя на себе си, на другите, на света. Все още се уча да казвам „Не”, дори да обичам до смърт, до небе, до поле от надежда, до лунната сянка или до хоризонта на любимото море. Големия страх от отхвърляне лекувам с търпение и бавни стъпки в предопределената траектория на движение. Усещам мислите на другите – понякога сред хаос от светлинни атоми или пък като далечен шепот носен по вятъра и срещнат на кръстопът от сънища.  Не съм способна да забравя хората, които харесвам, дори да се случи така, че никога повече да не ги докосна или поговоря с тях.  Ще пиша писма и ще ги крия в старата хралупа на дървото до пътя, ще протягам палец към луната винаги по Пълнолуние, ще се гмурвам отривисто във водното дълбоко, ще докосвам дъното с ръка, а после ще плувам отново нагоре и ще изкачам на повърхността останала без дъх, за да откривам отново и отново че света е едно по-добро място, защото ме има, защото те има, защото ни има... и дишаме... Релаксиращото състояние на ума ми помага винаги да намеря отговорите. Обичам да слушам вътрешния си глас, а той неизменно остава ден след ден моя най-добър компас за сбъдване на реалността. Щастлива съм с моята синя аура, а тя пази вярата ми – онази вяра от молитвите и приказните медитативни състояния, от кръга на миналото – настоящето - и бъдещето, от танца на сродните души, от Любовта като усещане за пълна осъщественост, от случването ми в редицата от мигове в един поток от светлина, наречен диря към безкрая...     

Eли

 

Послепис :

Във синьо е небето ми

Разляно...

И отразено в тихите зеници...

Една любов

На кроткото ми рамо...

Е сгушена

Под водопад къдрици...

 

Вървя по дълги пътища

Незнайни...

Със мислите си

Бъдното рисувам...

И някъде в следите ми

Нетрайни...

Най-важно е това

Че съществувам...

***

Линк към сайта за тестване на аурата
 

 

***

Прелестно изложение на мисли... а музиката... точно в моя диапазон на възприятие... :)

Здравей, stix,
видях теста при Елена (laurencia)
преди два дни...
Благодаря И и за красивото стихотворение и за линка! :)
Обичам да си размишлявам, а около
датите близки до моя ден в годината съвсем се вглъбявам...
Аурата е част от личния ни вълшебен свят и мисля, че определено
влияе върху начина по който изразяваме себе си в света и по който
привличаме или отблъскваме другите...
Замислих се над това по повод престоя ни в болницата миналата седмица
с мъничкия - > там срещнах едно детенце, което въпреки, че ме виждаше за първи път страшно много ми се радваше - идваше да го гушкам, да му пускам музика, усмихваше ми се непрекъснато, дори майка му беше учудена,
каза че принципно е резервиран към непознати...
Незнам... Може да е било от аурата ми... или от роклята ми от звезди и вселени...
Успешна седмица и поздрави! :)

Ели

При мен в синьо е морето ми... разляно и прохладно.:)
Прекрасен текст за синята аура! Направих го и ... потънах в синьо:))

Hello, Тинка,
Обичам синьото море... и бурно да е и спокойно, това огромно количество вода,
винаги ми действа успокояващо... Снимала съм едни кадри в края на декември и като ми остане време ще монтирам един видео клип с тях и една песен, която много харесвам...
Ще са специален поздрав за всички нас.... - > в синьо! :)
Радвам се, че намина и усмихната седмица! :)

Ели

Само осзънатите могат да пишат по този убедителен начин.

Пич, добре ли си?

на Елица


Отказах се от теб, защото

си до припадък егоистка,

напълно чужда на доброто

духовнно глуха каратистка,



измамна като зимно слънце,

раздърпана, морално сляпа,

проядено от червей зрънце

и мандарина с вкус на ряпа.



Отказах се, защото зная,

че ти си призрачно огнище,

едно влечуго, влязло в рая,

а бе...едно голямо нищо.

Еви, здравей,
благодаря ти, радвам се че си тук!:)
Понякога изпитвам порива да се споделя,
друг път притихвам и само вятър знае какво се случва
в най-дълбокото ми...
Най-важно е да сме здрави и Винаги да намираме сили
да вървим по пътя си, независимо от цвета на аурата...
Хубава вечер от мен! :)

Ели

I'm OK!Thanks!:)

:)))))
Това искрено ме разсмя!!!
Кой си ти, бе образ безподобен? :))))
Да не си нещастно влюбен, аз да не съм разбрала и да не съм ти обърнала
подобаващо внимание (намийг) ? ;)
Май лирическата ти героиня е друга Елица, защото от "обожателите" ми,
които, обаче, се подписват къде с имена, къде с НИК-ове,
до колкото ми е известно никой не се е отказал от мен... ;)
Ще го запазя стихото ти и ако твоята Елица намине,
ще И обърна внимание да го прочете и да не ти причинява такива люти мъки...
Страдаш... Личи си... Съчувствам ти...
Напук на тъгата, усмихната вечер ти пожелавам!
Има и други Елици по тоя свят, все някоя ще отвърне на твоите чувства! :)

Eли

пп : Това стихо май го мярнах в някакъв блог, на който аватара е като някакъв призрак...
Хайде пак поздрави!:)))

пп2 (05.02.2013 - 00.33h) : Сега ми остана време да го прочета по-спокойно това стихотворение - > да ти кажа, анонимен, откровенно - харесва ми, особенно като зачетох последните строфи на трите куплета - градацията в чувствата е безспорна и сравненията са много интересни :
"духовно глуха каратистка"
"и мандарина с вкус на ряпа"
"а бе...едно голямо нищо"
Пак поздрави и пиши! Получават ти се много добри!

Пише Бяла и Индигова смесена. Ще видя сега какво пише по-подробно.

Нещо във върха на ”яйцето” фокуса бие отбой. Турих си и цайсите ... :)))
...

Здрасти, сестричка,
Супер имаш индигово!!!
И на мен като ми поостане време ще изчета и за другите цветове.
Ще се позадържа още един-два дена насам и после пак отлитам... :)
И да ти призная под секрет - > сериозен извор за размисли и
вдъхновение си ми! Ама "на тъмничко" сред звездички ми е
по-спокойно да си размислям и да развивам магическите способности... :)))
Дано това, което съм ви приготвила ви хареса и най-вече
ще се радвам да споделим моето празниче... ;)
Прегръдки и спокойна нощ, мила!

Ели

Привет, Ключенце,
абе да ти кажа и аз турих цайсите, и после ги махнах, и после пак ги надянах...
Верно му има нещо на туй "яйце" - > очевидно сините сме такива "разфокусирани" точно в централната част на главчовата структура ;)
Може пък в туй да ний чара... Знайш ли... ;)
Радвам се, че намина!
Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош,
да си купиш галош!:)))

Ели

И моята е същата :)...

Виждаш ли, че няма нищо случайно в живеенето...
Прегръдки, синя (като мен)! :)))
Ще пиша тия дни...

Ели