изображение от тук




* * * * *

Мамо, защо умря...

Защо потъна в звездна бездна....

Превърна се във вятър, във вълна....

Дори в съня ми вече не прошепваш...

А търся те от двадесет лета...

Плачът ми може ли да те достигне...

Да те докосне някъде в дъжда...

Да ти изпее нежна песен...

За цялата изпълваща тъга....

Кажи ми, мамо, как да оцелея....

Във тази битка със самата мен...

Отново да летя и да се смея....

Да се откопча от невидимия плен...

Изтлях напълно, прах се разпилява....

Очите ми от сълзите болят....

И някак вътре по-студено става...

Поне мечтите ми се радвам, че горят...

Ела за миг и само прегърни ме....

Безследно и невидимо в нощта....

С вълшебно биле нежно поръси ме....

Във утрото ще мога и сама....

Отново да почувствам този пламък....

В дълбокото на Нашата душа....

И преродена в неговия блясък...

По моя път без страх ще продължа....

Мила, нямаш си на представа как ти благодаря за прекрасния стих! Страхотна си, адски ме стопли! Имах нужда! Много, много ти благодаря и хубава вечер, Френдли!:-)

Красиво-тъжно, изстрадано стихо!...
Лека вечер и спокойна нощ!

Здрасти, Марине,
в това време на годината много мисля за нея....
И ме схваща гърлото....
Ще отмине, просто време да мине....
Поздрави, приятелю и на тебе и спокойна нощ!
Благодаря ти, че се отби!....

И двете ме докоснахте със стиховете си-толкова истинси чувства сте излели в тях...

Трудно е да се даде коментар, толкова е прочувствено...

Силви, обичайно поетите пишат най-хубавите си стихове когато са тъжни или влюбени... Това ми го каза наскоро Ивайло Диманов и си мисля, че е напълно прав!:-)
А към мама чувството винаги ще бъде силно - тя е другата част от душата ми, която от 21 години живее свободно в пространството, докато аз очевидно съм призвана да изпълнявам нейната и моята мисии в живота, докато до тогава... Не е случайно, че и професиите ни са почти еднакви и че ми се случиха подобни на нейните проблеми, но някак аз съм по-силна и успявам да намеря решенията, докато на нея и е било много много трудно, беше много крехка и физически не издържа на житейските бури...
Поздрави и пак намини!:-)

Здравей Спароток,
Благодаря ти! Обичам да пиша за мама....
Успешна седмица!:-)

но тя е до теб, миличка,дори и да не я усещаш......
Прегръдка!!!!

Вярвам, Иве!
Вярвам...

- Радвам се винаги,,, когато се цени (оценява)посаденото, от предната генерация. Независимо дали е роднина, познат, или сънародник.
Моите уважения!...
(:–€)