Изгубен във безкраен океан от надежди и разочарования. Пропилени мечти след изтлялото слънце. Огромни разстояния посипани от прах. Повик в нощта за прегръдка и споделена самота. Празна чаша на старата дъбова маса. Натежали невиждащи клепачи. А беше толкова прекрасно…Но беше отдавна, преди цяла вечност. Беше тогава, когато те срещнах и те хванах за ръка, а ти ми подари сърцето си….. 

Изгубен между редовете на ненаписани писма. Искам да крещя, но оставам без глас. Търся онези небеса, които почувствах когато за първи път видях лицето ти. Имам ли надежда или се предадох? Единствено сенките на нощта остават мои спътници. Ти спиш и може би сънуваш сънища, в които ме няма.  Търся нови пътища, но не искам да изгубя вече извървените пътеки. А толкова искам да те прегърна. Отчаяно, копнеещо, със сила и нежност, със страст и със вяра……  

Изгубен под водопад от звезди. Прокарвам трепереща ръка по косите ти, а ти се усмихваш в съня си. Къде остана моя ангел пазител? Къде останаха безсънните ни нощи? Обичам те още, като вятър търкулнат по морския бряг. Обичам те още, като шепот, като горчива болка заседнала в обърканата ми душа, като недостижим хоризонт скрил кръстопътя на съществуването ми. Защо тогава ме сграбчва тази самота, понякога? Избираш мен, избирам теб, избирам нашия часовник в коридора. В живота няма повторения, има единствено случване......

Накара ме да потръпна от ... случване.
"Избираш мен, избирам теб, избирам нашия часовник в коридора."
Другото е мимолетно случване.
Прегръщам те.

с чувствата, бликащи сред думите тук!
Прегръдки!

Кате, и аз те прегръщам! :-)

Иве, някой път бликат, друг път буксуват и не мога да си събера мислите...
И аз те прегръщам!:-)