Искам да бъда със теб. Да те държа нежно за ръка. Усмивката ти, неподправената, момчешката, винаги да е за мен. Да ти сервирам с финес утринното кафе. Да ти пея със страст любимите ми песни. Да бягам с теб под шептящия дъжд. Да пиша името ти на пясъка с дървена пръчица изпратена ми от морските дълбини. Да те сънувам в сънищата си цветно и пламенно. Да виждам лицето ти в изгрева на слънцето.

 Искаш ли да бъдеш с мен? Да стопяваш със солени целувки сълзите ми? Да ми разказваш вълшебни приказки на заспиване? Да превръщаш мечтите ми във зелена реалност? Да галиш косите ми разрошени от вятъра? Да стопляш ръцете ми, когато са измръзнали? Да се надбягваш със мен до изкривения знак СТОП на ъгъла в дъното на улицата? Да вървиш бос по безкрайния прашен път,  единствено следвайки стъпките ми? Искаш ли да бъдеш моя рицар в бляскави метъл доспехи?

 Винаги всичко е толкова лесно, но също и толкова трудно. Лесно е да вярваш. Трудно е да прощаваш, най-вече на самия себе си. Лесно е да избягаш и да се слееш с неизвестното. Трудно е да останеш и да се пребориш за мечтите си. Лесно е да напишеш думите, които жадува сърцето ти. Трудно е другите да разгадаят техния истински смисъл. Лесно е да се превърнеш в птица и да отлетиш към безкрая. Трудно е да откриеш Свой сигурен бряг и да останеш на него Завинаги.

:))

щом има за кого да ги направиш. Хубаво е Любовта винаги да е редом с нас!
Ели, мила, запази тези чувства и емоции все така живи!

За съжаление в ежедневието много често забравяме за вечните неща, а човек така се стопля от няколко такива думи....
Поздрави и добре дошла в моя блог!:-)

Ивче, за сега силите ми стигат! Май намерих баланс и съм щастлива от това! :-) Дали е от лятото, дали е от друго, усещам че по-често се усмихвам от преди, въпреки забързаното ежедневие.....:-)

усмивката е нещо твърде ценно в забързаното ни ежедневие.......Щастливка си, щом я проявяваш...

Дано така да бъде!:-)

Заплаквам всеки път, когато….

заплаквам всеки път
когато
вълни погалят моите коси
една скала
в безкрая ми нашепва
за миналите
тъй щастливи дни

сълзи-кристали
бавно се изливат
попиват във зелената трева
и своя път към бъдното
намират
а аз оставам
все така сама

очите ми –
две езерни подкови
се сливат като песен
със дъжда
и знам душата
всичко ще пребори
дори за миг в нощта да потъжа

заплаквам всеки път
когато
напиша Обич в синьото небе
а после сгушена
във скитащия вятър
у мен откривам
Твоето сърце

10.08.2012г.
@Eli