на Ж.

Изплува от морето. Появи се от синьото неизвестно и ме плени. Докосна солената ми кожа. Каза ми, че съм красива, а после....После закичи на врата ми гердан от ръковини. Плесна с ръце и затича по златния пясък.  Усмихна се и запя. Направи ме щастлива. Изпя ми любимите песни на Бийтълс. Исках да направим нещо диво. Скочихме от мостика в дълбокото на синята безкрайност. Скочихме, а  беше  забранено.  Ти не знаеше да плуваш, но ме последва. Спасители махаха от своите кули.  Моторна лодка се приближаваше с шеметна скорост, а в нея разсърден чичко размахваше пръст.  А ние просто бяхме щастливи.  Бяхме млади. Без проблеми.  С няколко железни пари в джобовете на дънките и раници пълни с мечти.  Решихме  да пътуваме, за да не забравим, че живеем. Ходихме на концерти, ти не искаше да танцуваш със странни изрисувани лица, облечени като за сън, а не за парад на любовта. Аз си прекарах чудесно, защото мислех единствено за това, колко малко време имаме в дните, за да си спомним, че живота е твърде кратък да го прекараш във вечна работа и суетене.  Вървяхме пеша, размахвахме ръце на стоп, спахме във влак, всичко беше толкова реално и в същото време така вълшебно.  Лутахме се под звездите на различни измерения. По пътя те попитах искаш ли да скочиш със мен в неизвестното. Първо отказа, но после ме прегърна. Поиска да се държа здраво и....полетяхме. Превърнахме се в птици, подирили свобода и опрощение.  Летях и крещях. От страх, от удоволствие, от изпълнилия ме адреналин, от досега със смъртта и от радостта че съм жива и ще продължа напред. Гледах цветовете, които изпълваха очите ми – зелено, като тревата, червено, като кръвта, синьо, като небето, жълто, като слънцето, бяло ....като спомените ми за миналото. Мислех, че пътуването ни ще свърши преждевременно, защото не заслужавам да бъда щастлива и пътя ми е осеян от грешки. Страхувах се, а гърлото ми пресъхваше често. Бях непокорна, бях смутена, бях опърничава,  бях несигурна, бях всичко, което може да бъде една жена в лутанията на границата между двадесет и тридесет години.  Единствено една посока в мен остана непроменена – пътя, който винаги ме отвежда до твоето сърце. Обичам да те обичам. Обичам да те ядосвам. Обичам да греша, а ти да ми прощаваш. Обичам нашата обща раковина, в която единствено се усещам сигурна и себе си. Не спирай да ме обичаш и ти....защото единствено с тебе се чувствам Единствена.  

12.07.2011г.
Честита годишнина!:-)

Благодаря.... с обич...и още много и още по-хубави...

Чудесно написано!

нищо не е обикновено. Блажени сте! ))))

Все така да я има вашата обща раковина и любовта, която те прави цялостна, Ели!
Бъди щастлива! Прегръдки от мен!

Честито и от мен, Ели! Запазете тази любов до дълбоки старини!!!
Бъдете много щастливи!

Честита ви годишнина, прекрасно си го написала, ударила си джакпота с него, а и той с теб :))) Мятайте се в морето и го пази да не се удави :)))

ПП Това не беше честно "живота е твърде кратък да го прекараш във вечна работа и суетене.", значи ако можех да намеря едно парче самородно злато е така в гората, ех, работа ли? Айде чао, че знаеш ли колко работа имам, за три години напред :))) Ако знаеш къде е златото (не това до тебе, а онова истинското), ми кажи че не ми се работи

Не променяй посоката!:)

Чудесна си.

Честита годишнина!
Бъдете все така единствени един за друг и щастливи във вашата раковина с още две малки и усмихнати звездички и се обичайте, обичайте, обичайте ...
А раниците/или куфарите/ нека са пълни с мечти!
Прегръдка от мен!
Щастлива вечер!

.....да ви отговоря на милите думи. Благодаря на всички за коментарите.
Радвам се, че това откровение ви е харесало.
Пожелавам на всички да сте здрави и винаги обичани!:-)

p.s. phoenix2000, знам къде е златото, НО не казвам (шпионите сме така)!!!

За времето и обичането....


на Г.

минава времето през пръстите изтича
а аз съм лоша и добра във дните ни
Съдбата на търпение обрича
така чертаят всяка нощ звездите ни

Обичаме се но далеч от думите
те някак си с годините заскитаха
и все така на прицел сме за другите
какво ли да ни случат не опитаха

ала живота всекиму прощава
достатъчно е казва че ни има
след всичко само Любовта остава
и в лято и във най-сурова зима

Обичай ме дори да няма вяра
дори да бъда най-далечно близка
една звезда в простора оцелява
когато някой на Земята го поиска

http://www.vbox7.com/play:2ed661cf