Днес май имам нужда от някои от цитатите на Хенри Форд, защото май загубих целта и виждам мечтите си за бъдещето пропадащи.../вярвам, че е временно състояние/....
Верно е, че животът е низ от възходи и падения, но след като ги преодолеем какво става с огорчението, което остава след всичко...
Та...по темата :

"Препятствията са онези плашещи неща,
които виждаш, когато отклониш поглед от целта."
Това днес се падна на една приятелка като късметче към кафето, което пиеше. Прочете ми го. Имах нужда да чуя нещо такова, за да се опитам да убедя себе си, че трябва да простя омразата, която си мисля, че един човек изпитва към мен. Необяснима ми е.  Вероятно това е неговия начин да реагира на някакви случки и събития, резултата от които не го удовлетворява. Аз пък отново потърсих вината у себе си както обикновенно правя и това ме подтисна допълнително...

"Не мисли, че има грешка,
мисли, как да я поправиш."
Трудно е да намериш сам вярната посока. В търсенето и, самичка, през изминалата година съм допуснала една и съща грешка многократно. Късно е да се тръшкам, естествено пак обвинявам само себе си, но от това няма полза. Както винаги съм си казвала, че дотолкова до колкото никой не е умрял всичко е оправимо. Тая година ще проверя на практика дали тая максима ще сработи. Има грешка - има и прошка. След като се наревах от яд на самата мене си и безсилие, ще си дам шанс да оправя нещата.....Не е невъзможно, само трябва време.

"Когато не мога да управлявам събитията,
аз ги оставям сами да се управляват."
Ето това май важи напълно за настоящото ми поведение......за добро или зло.....

"Не се бойте от бъдещето и не се отнасяйте почтително към миналото. Който се бои от бъдещето, т.е. от нещастията, той сам ограничава своя кръг на дейност. Нещастията дават само повод да започнеш отново и по-умно. Честите нещастия не са позорни; позорен е страхът пред тях. Миналото е полезно само в това отношение, че ни указва пътя и средствата за развитие."
Това ми хареса за край. Трябва да послушам съвета на съпруга ми и да спра да мисля за миналото и всичко лошо, което се случи в него и което ме затваря към околния свят. Усещам как отново потъвам в черупката си, а това не е много добре.
Последното изречение на цитата най-много ми допада. Ще се опитам да следвам този принцип на отношение към миналите неща.....

И накрая .... Angel Dust и Temple Of The King

пак ще трябва да се карам...

Добре, че си призна без бой....

трябва да го извървим и да научим житейските си уроци...понякога е трудно, повтаряме грешките, но явно така е, за да продъллжим напред.
Кураж, мила, /ти го имаш/ и продължавай напред, а миналото остави на отминалото време....