Тези дни си мисля за сбъдването на желанията.....
Имам си няколко желания, които искам да ми се сбъднат и непрекъснато мисля как да стане това....Преди време прочетох "The Secret" на Ронда Бърн и започнах да прилагам автогенния тренинг за извикване в съзнанието на желанията, създаване на представа как желанието се превръща в реалност, концентриране на мислите и създаване на усещане, че дадената мечта вече е реалност, както и усещането какво е да бъдеш част от тази реалност, част от мечтата.... Поставих си малка цел - да вляза в една сграда и да видя каква е тя отвътре, какво е усещането да бъдеш в нея....В ежедневието си нямам поводи да ходя във въпросната сграда. Случи се така, обаче, че предходния месец възникна повод по който влязох за първи път през живота си във въпросната сграда, след като бях влизала в нея многократно в мислите си през последните няколко месеца /около 3-4/ назад. Усещането беше невероятно. Мисля, че тренингите от книгата на Бърн работят в действителността. Ще продължа да се упражнявам за сбъдване на вече по-сериозните ми желания. Когато поискаш нещо силно, Вселената наистина задейства енергия, която отключва различни процеси и подрежда събитията в живота така, че сглобявайки ги като една цялостна нишка накрая тя те отвежда до сбъднатото желание.
Върнах лентата на живота си назад. Когато загубих майка ми преди 20 години, дълго се лутах в търсене на правилния път и между желанието си да имам семейство и това да не огорча едни близки, да не разгневя други. Минаха 10 години преди отново да имам мой дом, с човек който ме обича, чието цялостно внимание фокусирам и който ме накара да се чувствам обградена от топлина, от обич и защитена, по начина по който ми се е искало, в отминалите дни, в които бях сама. Дали са били необходими 10 години, след като реших емоционалния си проблем от детството, за да реша и професионалните си проблеми....само времето ще покаже. Мисля, че вече знам какво вдействителност искам, а това е най-важното. Дойде времето да се концентрирам над моите желания, а не желанията на другите които ме заобикалят и с които животът ми е свързан.Вече съм сигурна, че нещата ще се подредят по възможно най-добрия начин, в най-подходящият за мен момент. 
В един форум прочетох споделено от едно момиче - че преди желанията и да се сбъднат настъпвали големи катаклизми в живота и - изгаряли мостове,които я свързвали с изживяното до момента, скъсвали се връзки с хора, с които я свързвало ежедневието, получавал се ефекта на Феникса - от цялата пепел, която остане след катаклизмите, тя възкръсвала за новия живот, като началото му поставяло сбъднатото желание. В моя живот в момента също има някакви такива сътресения и лични и професионални, но вътрешното ми усещане е, че много скоро всичко ще се оправи, а за мен ще настъпи така желаната и чакана промяна. 
Навсякъде, където чета за сбъдването на желанията и в книгите и в интернет статиите пише, че много важно условие за сбъдването на желанията е съзнанието да е освободено от негативни мисли, душата да е изпразнена от тягостни чувства. Човек трябва да е позитивно настроен към съществуването си, да е благодарен за това което има в битието си - като материална обезпеченост и ниво на духовен кръгозор. Самите ние комулирайки позитивна енергия имаме шанс да получим ответ от Вселената и да сбъднем мечтите си. Поне така казва книгата на Ронда Бърн и филмчето свързано с книгата. Много е трудно да бъдат прогонени негативните мисли и чувства. Много е трудно да простиш на хода, които считаш за врагове и презираш и които дълбоко са те наранили. Най-голямата сила на духа е в това да простиш - лесно е да се напише и да се изрече, но да го осъществиш на практика е много трудно.  Продължавам с опитите и в тази насока, но засега удрям на камък. Признавам си го най-честно и откровенно, просто защото хората към които изпитвам негативни чувства не се променят с времето, остават си все така константно лоши, повтарят едни и същи грешки и на енергийно ниво комулират у мен единствено чувства на презрение и отвращение. Вероятно и това да свикна да ги възприемам въпреки всичко като част от обективната действителност и да приема факта, че под слънцето има място и за такива хора само по себе си е житейски урок, който трябва да науча и който ще ми помогне в бъдеще. 
Най-трудно ми е от много време насам, обаче, да простя сама на себе си една голяма грешка, която допуснах преди няколко години. В момента усещам как пренасям това си негативно настроение към самата мен, към хора от заобикалящия ме ежедневно свят, стига се до някакви невероятни ексцесии на моменти и това много ме измъчва. Дано това отмине бързо и от самосебеси нещата се подредят по възможно най-добрия за всички начин, защото настоящото положение е тягостно и от него страдат много хора.....Ето пак въпросът опира до прошката. Най-трудно е да простиш сам на себе си, защото знаеш че сам си виновен извършвайки нещо, което ще те разяжда докато си жив и е довело до това да се разочароваш сам от себе си.  Довело е до това, да прозреш че си си мислел че си един, а всъщност си съвсем друг човек. Въпреки всичко разсъждавайки философски съм склонна да приема, че и това е част от трупане на житейски опит и духовното израстване. В момента не ми хрумва нищо друго в този ред на мисли. В случай, че констатирам други сбъднати мечти след като съм използвала приомите, които са предложени в "The Secret" ще ви ги споделя незабавно!:-)
Усмихнат слънчев февруарски ден на всички съблогъри и други приятели, които ще се отбият!:-)

Пак ще го прочета.
Хубав ден!)

Поздрав, Ели :)
И на мен така ! - най-трудно ми е на себе си да простя :(
Но мисля - вече е крайно време да го сторя ;)

Хубав, слънчево - усмихнат ден :)

Сигурна съм, Ели, че когато пожелаеш нещо толкова силно със сърце и душа, Вселената наистина задейства положителната си енергия... Рано или късно желанието става реалност!
Поздрави и за откровението. Трудно е човек сам да си прости, но понякога е необходимо...
Пожелавам ти по-скоро да се сбъднат мечтите ти и да споделиш радостта си с нас!
Прекрасна вечер ти желая!

Вероятно деня е бил хубав, Ани.
Съжалявам, че не отговарям веднага.
Нещо май тази година ми остава време само за едностранна комуникация под формата на споделени мисли, но и този период ще отмине.:-)

Въпроса е, Албенка, да не се отказваме да опитваме....
Ще дойде момента, в който ще успеем!
Прегръдки!:-)

Скарлет, ще продължа да упорствам с мечтите, колкото и неизпълними да ми се струват в момента.....:-)

И аз напоследък си мисля за това....Смятам, че желанията могат да се сбъднат, ако много силного поискаш, но при мен проблемът идва от негативното отношение....напоследък не мога да се отърва от него, макар да знам, че е необходимо....но и това ще мине :))
Прегръдка от мен!

Иве,
явно зимните месеци влияят по някакъв....как да се изразя - депресиращ начин....
Въпроса е да имаме желание за промяна. Ти си един от хората тук в блога, при контактите с когото винаги се зареждам позитивно!
Прегръдки, мила!:-)