…..и някъде там във непрогледната прозрачна синева изгубено лицето му тъжи. Очите му вещаят празнота и сякаш всичко случило се е история, прелистена страница,  невъзможно завръщане. Човешките инстинкти отекват като ехо в замръзналото му тяло. Ръцете му търсят топлината на очите и. Неуспешно. Тя вече е друг човек. Друго същество.Близко, но и толкова далечно. Преобразено за секунди. С нови инстинкти. Онази, чийто мирис бе събудил в сетивата му усещането за непознатото чувство "любов" я няма. Потънала е в нажежената бразилска нощ. Сляла се е с вълните разтилащи своите песни по късата пясъчна ивица на малкия плаж. Състояние на обреченост се настанява трайно в мислите му. А само до преди часове въздухът наоколо бе наситен от вибриращите ноти на щастието. На смях. На утолена жажда. На солени въздишки. На словесните пламенни признания изсипани от дълбокото на спрялото му преди век сърце. На целувките им - сладките горчиво-солени целувки, споделени единствено помежду им. Мигове отминали и превърнати завинаги в минало. Неясно бъдеще приближаващо тежко и скоростно. Спешни решения и страх от грешки. Смърт дебнеща зад ъгъла. Живот, но на каква цена?! Загуба на възможности. Възможностите – най-ценното в човешкия живот.