идва неусетно и присяда
на прага
търкулва сълзата
и потъва във нея
пронизва сърцето
със вълшебна рапира
а после го гледа
как глухо умира
по кожата тръпки
за секунди прокарва
във устата засяда
и във миг тя пресъхва
раздира със стон тишина
тъмнината
а после с дъжда
се изгубва в безкрая
тя е крехка и силна
тя не знае пощада
идва тръгва умира
и отново се ражда
тя е вечен въпрос
и безименна стража
във живота без нея
ще е празна зората
с ветровете препуска
във слънцата изгаря
разпилява любов
и надежда ти дава
в този свят тъй суров
тя доброто отглежда
нежен тих благослов
е душата и вечна




Често сме тъжни. Атомите на тъгата могат да бъдат събудени от песен, от поглед, от допир, от мислите за отлетялото и изгубено в безвремието минало. Добрите хора тъгуват, а лошите се радват на тъгата на добрите, забравяйки че утре, когато се стопят в простора или се превърнат в морска пяна за тях също някой някъде ще тъгува.....Тъгата ни пречиства и подрежда обърканите ни мисли. Тъгуваме, когато имаме нужда да кажем нещо на света, но сякаш не ни достигат сили и думи, не ни достига смелост. Тъгата е невидима граница в живеенето, тя ни помага да оценим вълшебствата в живота, миговете на радост и миговете на загуба. Всеки човек е способен да обича. Тъгата е част от способността ни да обичаме и да се оставим да бъдем обичани. Тъгата е акорд от мелодия заключена в сърцето ни. Тя пази спомените ни живи и ни помага да се връщаме към тях, винаги когато ни е студено и имаме нужда от топлина поне за кратък миг. Тъгата е мост между нас и любимите хора през времето и пространството. Тъгата е едновременно близост и отдалеченост. Помага ни да опознаем по-добре самите себе си, да намерим сили да простим на враговете и във всяко следващо утро да бъдем по-добри отколкото сме били при вчерашния залез. Тъгата е разстояние, шепот, страх, но и вяра. Тъгата е жена, но има и тъжни мъже....Тъгата е река, в която губим понякога мечтите си. Тъгата е част от радостта, че ни има на този свят и че дишаме. Тъгуваме радвайки се и се радваме тъгувайки. Накрая остават само птиците, а тъгата е част от техния полет.....

Поздравявам всички, които обичат "Летят жерави". Филма съм го гледала само веднъж, преди много години и не повторих, защото много плаках. Мисля, че си струва да си зададем въпроса защо една песен и една история разказана преди повече от 50 години и днес така вълнува и докосва сърцата.....

Поздрав от моята тъга ...

Не, не питай защо ли съм тъжна!

Просто в мене нахлу есента.

Да поплача с дъжда днес съм длъжна,

да изпратя на юг мисълта...

Съхранила горещото лято

нейде вътре във мойта душа

ще посрещна студа за телата

на скованата зима в нощта...

Със докосване нежно телата

ще успеем, аз вярвам в това,

ще дочакаме пак пролетта си

съхранили във нас любовта...

Албенка, мога само да кажа - Благодаря ти и аз за споделеното! Обичайно в това време на годината тези мисли ме хващат за гърлото и ме държат доста време, вече много години е така....Добре че зад прозореца грее слънце и ражда надежда.....

Ели, тъгата е частица от нас и ще си я носим винаги в сърцето! И колко си права, тя може да бъде събудена дори от една песен...
Благодаря ти, че те има! Минутите прекарани при теб са удоволствие! Ти докосваш сърцето ми с всеки твой постинг!

а вече и аз съм абсолютно съгласна, че тъгата е най-великото човешко чувство!
Благодаря ти за "Жеравите", Ели!
Това е една от моите любими песни!
Имах честта и удоволствието да познавам лично Ян Френкел - един удивителен човек.