Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2009 13:15 - Съвременна турска поезия
Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11354 Коментари: 4 Гласове:
6



Днес в слънчевия съботен ден ще ви споделя какви книги си закупих в сряда. Отидох в "Пингвините" уж само за да взема поръчаната и доставена книга на Емили Дикинсън "Дори мечтата стига". Спрях се пред рафта за българска литература, обаче, където намерих и интересни преведени стихове. По този начин освен с произведенията на Дикинсън се сдобих и с още три книги - "Майките" - роман написан от дъщерята на моя любим български писател Димитър Димов - Теодора Димова, "Всички можем да летим" на Мадлен Алгафари - към книгата има и диск и накрая един сборник "Съвременна турска поезия", събрал стихове от шест автора, които страшно много ме впечатлиха.
Този пост посвещавам на последната спомената книга. Ще ви напиша някои от прочетените в книгата стихове. Ще ми бъде интересно да споделите мисли - чели ли сте стихове от тези автори, харесват ли ви, докосвали ли сте се до турската поезия. Интересното е, че в биографичните бележки за всеки автор преобладаващото е, че почти всички са завършили чужд език, превеждат, занимават се с журналистическа дейност, живели са и в чужбина, има и двама които са правили подбор на преведена българска литература.

И така.....

ДЖЕВАТ ЧАПАН
Роден през 1933 година в Дараджа /Гебзе, Измит/. Завършил Роберт колеж в Истенбул /1953/ и английска филология в Кембриджския университет /1956/. Работил като асистент в катедрата по английски език и литература на Истанбулския университет, по-късно става доцент и професор. В различни периоди преподава в Мармарския, Босфорския, Анатолийския университет и в мчастния университет Йедитепе.Извесетн като изкусен преводач на англоезична и гръцка поезия и театрален критик, водещ редактор на страницата "Поетичен атлас" - литературна притурка на в."Джумхуриет", с несъмнен принус при представянето на десетки български поети.

~ ЗИМАТА СВЪРШИ ~


Науката на сбогуванията научих аз,
специализирах изгнание.
Научих как отплава корабът от пристанището,
как раздирателно пищи локомотивът.

Прекарах години само с писма.
С контрабандан тютюн
и забранени издания се препитавах.
Не съм забравил. Не съм.

Най-много копнях по платната
в ледената самота на степта.
Нямаше планини, нямаше,
затова се осланях на вятъра.

Луд ли бях, или пленник
в сърцето на тъмнината?
Засъхнала кръвта,
превърнах се в роза и разцъфнах.

~ ЗАВРЪЩАНЕ ~

След години,
като открехвам вратата,
вместо теб
виждам две жени
в гръб,
на неразличима възраст -
едната с лакът на перилото на балкона,
другата - облегнала се на вратата,
поглеждат към ширещата се равнина
във вечерния хлад.
В крайчеца на погледа им
се възвисяват моравите планини
и чановете на спускащото се стадо
се чува отдалеч.
Оставил открехната вратата,
изкачвам в сумрака планинския връх,
водейки уморения си кон.

ХИЛМИ ЯВУЗ
Роден е през 1936 година в Истанбул. Завършил Мъжката гимназия "Кабаташ" в родния си град. След завършването си работил известно време като журналист. Прекъсва следването си в Юридическия факултет на Истанбулския университет и заминава за Лондон, където постъпва на работа в турската редакция на ВВС. Междувременно завършва висшето си образование във Философския факултет на Лондонския университет. Завръщайки се в родината си пише критика и изследвания за "Джумхуриет" и "Миллиет". Като професор преподава Философия в Босфорския университет и история на цивилизацията в Академията за изящни изкуства "Мимар Синан". Води литературни предавания в различни телевизионни канали.

~ ПЪТЯТ И МОМИЧЕТО ~

на Михо и Киссе

душата ми бе вятър в онзи град,
от единия към другия покрив на лятото;
самотата си седеше в кафенето и аз
полъхвах на балкона на момичето....

отива си денят, писмо е, заминава,
на момичето пратено сякаш, радостно, дълго;
напредва си пътят, но нийде не пристига,
изгубен от една роза, за другата, по-самотна....

любовта, такава, каквато е - без тъга!
с едно листо се премени лицето ти внезапно;
това листо се оставя сега
на порива на вятъра, внезапно....

~ ПЪТЯТ И РОЗАТА ~

къде останаха търпението жълто, шафранът и жълтият глас
на вечерта? пътят на розата от градината към теб
сякаш се чува;
да дойдеш, да знаеш, ти да си дъждът, който си вали,
вземащият да си и поемащ към друго, по-зряло лято....

няма място в градината ми, претъпкана е цялата,
пълна с възрастни лета; там, насред онази пустиня
въздива, стресната, странни неща дочувам....гласове, неща?
незнайно защо напомнящи розата, която е видял
за последно мъртвецът....

все още съм с градината си, значи ли това,
че може би съм със себе си?
ако пътищата са тяло, пътник е плътта.

ЙОЗДЕМИР ИНДЖЕ
Роден е през 1936 година в град Мерсин. Средно образование получава в родния си град, след което завършва специалност Френски език и литература в Института "Гази" в Анкара. Известно време следва в Юридическия факултет в Анкарския университет. Учителства в различни градове на Анатолия. Спечелва конкурс на френското правителство и две години е студент в Париж. Слд завръщането си в родината преподава френски език в Мугла и Айдън. През 1969 година постъпва на работа в турската телевизия и радио като преводач, а по-късно е редактор и завеждащ различни редакции. След пенсионирането си през 1982 годена става стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. През 1989 година се премества да живее в Истанбул, където работи в различни издателства. От 2002 година е колумнист във всекидневника "Хюрриет". Съставител е на десетки антологии сред които "Антология на съвременната българска поезия" / 1981г. съвместно с Атаол Бахрамоглу/ и "Млада българска поезия" / 1984г. с Фахри Ердинч/. Член-основател на Ордена на средиземноморските трубадури. Кавалер на ордена на френското правителство.

~ В ПАМЕТ НА ЕДИН КАМЪК ~

Глупаво, но вземаш и запокитваш един камък в морето,
то го поглъща, няма как - закон на физиката е това,
докато не отидеш да го измъкнеш, там ще си остане,
но и да се опиташ, не можеш да го намериш, ни да го извадиш.

Защо пишеш тогава стихове, грешниче, защо пишеш,
щом не можеш да измъкнеш пленения на дъното камък,
щом не можеш да го сложиш в бетона на един строеж?

~ ТРУПЪТ НА ЕДНО ДЪРВО ~


На колко безумни наводнения,
на какви мътни порои съм отрок,
като пустош останах на брега на една пътека,
няколко мъртви котки край мен, непрогледнали котенца.

Една старица да ме беше намерила,
да ме изсуши на слънце
и хвърли в огнището, в най-ледения мраз
на наближаващата зима,
да бе поговорила с мен, да бях видяло ръцете и,
кожата и, слепнала по костите.

Щастливо съм от съдбата си, господи,
колко съм щастливо, че не станах беило
посред вонящия на кръв и сълзи площад на политиката;
бих искало да ме превърнат в ложе на уханна невеста
или да стана ковчег на млад мъртвец, но не станах.

Това си мисли завлеченото от вчерашните порои старо дърво
и примлясква с език, сякаш засърбало портокалово сладко.

ЮЛКЮ ТАМЕР
Роден е през 1937 година в град Газиантеп, Югоизточна Турция. След завършването на Роберт колеж в Истанбул се записва във факултета по журналистика към Истанбулския университет. Работи като актьор в различни частни театри, след което се посвещава на преводаческа дейност. Превел е над 70 книги в почти всички литературни жанрове. Дълги години оглавява издателствата "Миллиет" и "Караджан", заема ръководни длъжности в различни периодични издания. В момента води своя рубрика във вестинк "Сабах".

~ ЗИМОРНИЧАВАТА ЗАПЕТАЯ ~

Откъснати са много страници от тетрадката,
не може вече Запетаята да се завие с тях.
Зима е, мръзнем от студ,
а ленивите животни
влизат в бърлогите под земята
и сладичко си заспиват,
защото страниците на земята
не са откъснати - все още -

страниците на децата всяка зима се откъсват
със снежни топки, с дърветата,
които играят волейбол;
в тетрадката на всяко дете,
с липсващи множество страници,
има също много красиви запетаи.

Настъпи ли зима, Запетаята зъзне,
защото с идването на зимата
страниците на ученическите години
започват да се откъсват,
както и тези на отминалата леност,

~ ПОЕЗИЯТА ~

Всеки ден тя отно се ражда.

Всяка сутрин се събужда,
умива си първо думите,
сресва буквите.

Дълго се заглежда в течащата вода,
не може без да мисли за планината.
Пие си чая,
допушва си цигарата,
всяка сутрин преглежда вестника.
Одеялото, с което баба и
колената си покрива,
я кара да си спомни за слънчевите дни,
морските нощи,
снежните равнини.

Излиза от къщи, кима на съседите,
проверява офисите след това,
надниква в папките,
носят я на гръб хамалите,
глашатай е по спирките на маршрутките,
носи се на крилете на някоя птица,
изследва чифлиците от височина,
сгрява се на рудничните жилки,
обикаля навсякъде,
познава планетата на всеки човек.
Всичко умножава в себе си.
Всичко умалява.
Защото странна е душата и,
не прилича на никоя друга,
освен на себе си.

Всеки ден отново разбира,
че е нещо нищожно.

Тя е вратовръзката на младежа
или кърпичката на младо момиче,
шапката на скаута.

Ако се изгуби, светът няма да пропадне,
но мястото, което тя освободи,
запълва тъгата.

Знае това,
тайничко се радва.

Ако вода се премеси с пръст,
набуява жито и хляб се ражда,
но ако кръв с пепел се смеси,
какво ще се получи?

Тя търси отговора на този въпрос.

Привечер вече е капнала,
затова си ляга преди да се спусне нощта.

Най-отрудената сред лунатиците е тя.

АТАОЛ БЕХРАМОГЛУ
Роден е през 1942 година в град Чаталджа. Средно образование завършва в град Чанкъръ, след което постъпва във факултета по език, история и география на Анкарския университет /специалност Руски език и литература/. Специализира руска литература в Московския университет. Завърнал се в родината си работи като драматург в Истанбулския градски театър. Избран е за генерален секретар на Синдиката на турските писатели през 1979-та година. През 1981 година получава наградата "Лотус" на Съюза на азиатско-африкандските писатели. След военния преврат през 1980 година емигрира във Франция. Защитава магистратура в Сорбоната и докторат в Института за социални науки към Истанбулския университет. Активен олбщественик, понастоящем е доцент и завеждащ катедра по руски език и литература в Истанбулския университет, същевременно е колумнист във всекидневника "Джумхуриет". Съставител и преводач на десетки антологии с руска и световна поезия, в това число и на "Антология на съвременната българска поезия", съвместно с Йоздемир Индже, в която представят 44 поети с 89 стихотворения.

~ НАВЛИЗАЙКИ НЯКОЯ СУТРИН В ЕДИН НЕПОЗНАТ ГРАД ~


Навлизайки някоя сутрин в един непознат град,
топли и приятелски неща си мисли човек,
едно познато легло го чака,
детско лице се усмихва през спомена.

Градове - приятели, любими, градове-майки,
колко болки и щастие във всеки от вас изпитах.
Пресичал съм и с младежко буйство улиците ви,
и печални до побъркване дни преживях.

Като една безкрайна филмова лента
тече животът през пеметта ми.
И онова желание да повториш
всичко отначало, отново....

Навлизайки някоя сутрин в един непознат град,
странни и тъжни мисли обземат човека
от усещането, че само градът е същият,
а самият той е различен.....

~ ВСИЧКО Е ПОЕЗИЯ ~

Всичко е поезия - бученето на вятъра,
снегът, който вали тихо над реката,
молитвата, мълвяна всяка нощ в детството,
жеравните ята по небето.

Всичко е поезия - радостта и скръбта,
чувството, че си на този свят,
водата, която сама за себе си проблясва
на брега, в тихите скали.

Всичко е поезия - ръката ми, която сега,
в този миг, шари по белия лист,
върбата, люлееща се в отсрещния двор,
детето ми, което спи в съседната стая.

Всичко е поезия - зовът на любовта,
димът, който се издига от пролетната пръст,
надеждата и болката, началото и краят
на дъжда и писинта на изтичащия живот.

Всичко е поезия. И може би някой ден
моята първа любов - поезията,
в скута с писмата, които съм и писал,
ще излизи отнякъде и ще дойде при мен....

ГЮВЕН ТУРАН
Роден е през 1943 година в град Герзе /Синоп/.   След колежа в град Самсун завършва специалност Английски език и литература във Факултета по език, история и география на Анкарския университет, където известно време работи като асистент. По-късно се премества в Истанбул и работи като преподавател по английски, текстописец в областта на рекламата и редактор в едно от най-големите турски издателства "Япъ Креди". Първото му стихотворение е публикувано през 1962 година. Досега е издал четири стихосбирки и шест романа.

~ ТОВА, КОЕТО ОСТАВА ~

Няма ключ
под прага
значи са заминали далеч
и повече няма да се върнат
Спуснати ли са капанците или не
не се разбира
На верандата отзад
безспирно пращят
плетените фотьойли
Под един от тях - вестник
отпреди три дни
В деня
в който са заминали
ли е забравен
По-стар ли е
Защо така ненадейно си заминават
Нито приятелски дом е вече това място
нито приятелски двор
Там където боровете свършват
гръмотевиците
изпотрошават небето

~ В РАЗРЕЗ СЪС СЕБЕ СИ ~

Не трябва да има градове,
в които се установяваш,
а домове,
в които живееш
и - без нищо да оставиш -
ги напускаш...
Най-скъпи са местата,
където чувстваш носталгия
по езика си, разбира се.
Прегръщаш всичко с по-голяма страст,
мислиш, мечтаеш....
Но непременно трябва да имаш едно детство :
дом, при това с градина, улици.....
Ако си късметлия,
да има и един бряг,
на който си гонил едри раци....
Но станеш ли на 15,
трябва да се откажеш.
Адресът ти
ето така трябва да се изпише :
Навсякъде да стигнат приятелските писма,
както и да се завръщат отвсякъде.

Книгата е издадена от Издателска къща Жанет 45
Можете да я видите, като оформление чрез хипер връзката.
Преводите на стиховете от турски са на Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим.

Вместо край си позволявам да присъединя към поста едно много хубаво клипче, направено на фона на хубава песен, с хубав романтичен текст - Gokhan Ozen - Ikimizde kaybettik. Браво за изработката и отличния подбор на Тинчето!






Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ckarlet - Ели, да си призная не съм чела нищо от ...
14.11.2009 16:04
Ели, да си призная не съм чела нищо от съвременната турска поезия, но не се изненадвам, че имат стойностни автори. Ти си човек разбиращ от поезия и след като си я закупила, това означава, че ти е грабнала сърцето. А аз ти пожелавам повече свободно време, за да можеш да й се насладиш!
цитирай
2. cinderellathespy - Re : ckarlet
15.11.2009 19:40
Аз я прочетох, мила! Наистина съм впечатлена от стиховете и подбора. Не съм се докосвала до този момент до литературата на нашата южна съседка, въпреки че мои познати още преди време ми препоръчаха Орхан Памук и конкретно книгата му "Истанбул". Лично на мен най-много ми допаднаха Атаол Бехрамоглу, Йоздемир Индже и Юлкю Тамер. Поздрави от мен!-:)
цитирай
3. анонимен - poeziq
25.12.2009 10:07
Ne mi haresa, moje bi prevoda e losh, no stihovete nqmat ritmika, ne sazdavat chuvstava i emocii. Prilichat na balnuvaniq.
цитирай
4. cinderellathespy - Re : анонимен 3
25.12.2009 20:39
Всеки има право на мнение. Аз уважавам мнението и действията на всеки, но все пак не е ли по-коректно зад коментара да има име и възможност за обратна комуникация? Анонимните коментари за мен са като прах във вятъра....- едновременно са в блога, но и ги няма....-:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cinderellathespy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1720030
Постинги: 435
Коментари: 3575
Гласове: 18447
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031