две следи по пясъчната ивица
оставихме във утрото когато
две луни целуна хоризонта
и техните пътеки скри водата

към слънцето протегнахме ръце
и любовта със вятър призовахме
във теб потъна моето сърце
а в моя поглед твоите очи изгряха

донесе утрото камбанен звън
и с него миговете нежност отлетяха
но някъде дълбоко вътре в мен
мечтите със реалността се сляха

"....към слънцето протегнахме ръце
и любовта със вятър призовахме
във теб потъна моето сърце
а в моя поглед твоите очи изгряха..."
Много, много ми хареса!

Красиво.....................

красиво!!!

Прекрасно е да можеш да кажеш това "...но някъде дълбоко вътре в мен мечтите със реалността се сляха."

Скарлет, радвам се когато докосна душата на хора, които харесвам, хора като теб!-:)

Привет!Загуби се ти за блоговата действителност!-:) Намирай време и наминавай, въпреки че предполагам, ежедневието ти е доста забързано! Поздрави!-:)

Лили, обичам аз морето и все пиша пиша и току се върна към него....Водолейска природа, какво да правиш - водата и безкрайното небе все ме влекат, защото само близо до тях се чувствам свободна и цялостна....Пращам ти усмивки!-:)

Бобиииии, добре дошла в блога мила! Събра смелост и ти да се регистрираш най-накрая, от кога ти пращам линкове...Хайде очаквам интересни споделени неща! Прегръщам те!-:)

И аз се радвам :) Само да се ориентирам къде, какво и как :)