Има безброй красиви мигове, които правят следващото утро по-неповторимо от последния залез. Препускаме през дните в преследване на мечти, понякога забравяме че реалността всъщност са мечтите, които сме успели да сбъднем. Любовта ни кара да пишем стихове, да говорим в рими - красиво и непринудено. Любовта ни дава вяра. Понякога един образ концентрира всички наши позитивни мисли и чувства. Заспиваме дирейки очите му на небосвода. Събуждаме се с името му на устните ни. Любовта ни прави по-добри в дните. Усмихваме се, когато обичаме. Плачем, когато не отвръщат на любовта ни. Откриваме нови пътища, когато сме влюбени. Затваряме вратите, към душата и сърцето си, когато сме наранени. Радостта върви винаги за ръка с мъката, подобно ин и ян или двете страни на монетата - цялото ни съществуване е изтъкано от вечното привличане на противоположностите. На този свят за всеки има сродна душа. Откриваш я, когато най-малко очакваш, но когато имаш най-голяма потребност от нея. В любовта винаги единия обича малко повече от другия. В любовта няма условия. Докосване - на ръце, на коси, на мисли, на пулсиращи вени. Любовта създава спомени - нежни спомени, горчиви спомени, цветни спомени, солени спомени, разтърсващи спомени, ветровити спомени. Любовта се съхранява като жарава, която винаги може да те сгрее, но може и да се пръсне на милиони сребърни частици и да потъне в безкрая превърната в морска пяна. Любовта е порив, ново начало и обещание. Любовта е реалност - понякога мъдро, но почти винаги рисковано плаване. Любовта я има. Щастлив е онзи, който я открие, щастлив е онзи, който я търси, но най-щастлив е този, който я изпитва!

Невероятно хубаво си го написала, Ели!
Сигурна съм, че и частица любов е способна да даде пробуда и желание за живот!
Удоволствие е да прочета всичко написано от теб!
Благодаря!

Да, любовта е всичко това и още толкова много....."Рисковано плаване" -казваш ти! Но ако не рискуваме, как ще изпитаме всичко това......Аз смятам, че си заслужава да го направим - заради красотата, непринудеността, непредсказуемостта на момента, заради отдаването, искрите в очите и топлината в душата, заради болката дори и горчивите спомени......, но нали редом с тях ще са и нежните, цветните, изпълващите ни , усмихващите ни.....Толкова е разнолика любовта. Но не бих се отказала от нея НИКОГА!!!!! Поздрави и пожелания да запазиш тази любов жива и истинска в живота си!!!!!

Много хубаво си го написала! Да,любовта съществува!
Най- хубавото чувство !

Скарлет, благодаря ти, много си мила!-:)

Иве, написах го това преди време по повод на един постинг на братовчедка ми, че нямало любов. Вероятно на моменти на човек наистина му се струва че няма любов, особенно във възрастта между 14 и 20 години, когато настроенията на човек рязко се променят и като че ли си по-склонен да приемаш и малките разочарования като трагедии и да правиш изводи, че няма любов....Надявам се, че съм и вдъхнала вяра в обратната посока с тази импресия, това ми беше целта - с малко думи да се каже много и най-важното за това чувство, без което сме за никъде.....Поздрави!-:)

Здравей, panazea! Добре дошла в блога ми и пак да наминеш! Съществува тя любовта, но трябва ежедневно да не забравяме за нея, да я търсим, да я пазим, да я подхранваме с много топлина и нежност, само така ще и се радваме докато дишаме и сме на този свят! Поздрави!-:)

има силно въздействие написаното! Поздрави!

:)))

Ain't Nobody.....
:)))