„Тъжно за мама”

 

Всичко свърши изведнъж,

в миг угасна, като пламък,

преваля подобно дъжд

и стопи се като облак.

 

Нежен допир, аромат

и усмивка мълчалива,

красота в затворен свят,

образ мил на самодива.

 

Аз протегнах му ръка,

той отстъпи и изчезна,

спотаи се там – отвъд

и не чувства и не диша.

 

Две сълзици в утринта,

се търкалят по страните,

тъжно ми е пак сама

да те търся сред звездите.

04.08.1994г.

Поздрав - ГУШ

Тъгувам с теб

Напълно разбирам болката ти! Тя няма как да изчезне, но със сигурност притихва, когато любимите хора те обграждат с любов!
Прегръщам те силно!

Почуствах болката ти....

С теб съм, макар и в тъгата. Но по-добре се усмихни, изправи глава и си мисли с обич за нея- как те гледа от някъде и не иска да тъжиш.....Поздрави!

Гуш и от мен и се радвам, че си ми приятелче, макар и виртуално!....

Знаеш ли, Илиянка, аз си мисля за майка ми ежедневно, вече 19 години, но на 04.10 всяка година сякаш времето спира и все натрапчиво си мисля за онзи миг, в който ми казаха че е починала, а по същото време когато това се е случило - на обяд, аз бях отишла след училище в църквата - запалих свещ и се помолих да стане чудо и тя да се оправи.....После докато вървях по улицата спря кола на наши познати, вече даже не помня кои бяха, казаха ми да се кача и ме откараха до вкъщи, още докато прекрача прага и ми казаха какво се е случило....Направо се отвори някаква бездна, в която полетях стремглаво, а после изпаднах в едно такова тягостно безвремие, неспособна да мисля, да плача, да тъжа, просто се мъчех да осъзная, че една част от мен е откъсната и повече никога няма нищо да бъде същото.....Дори и сега след 19 години помня точно последвалите събития, макар и сега, както и тогава да усещах случващото се като обвито в мъгла....Благодаря ти за съпричастността....

Мила, сигурна съм, че знаеш как се чувствам. Хората са така устроени - времето не научава човека да "свикне" със смъртта. Напълно си права, че тъгата се лекува само с любов! Щастливка съм аз, че имам до себе си човек, който ме обича и двама сладура, които правят живота ми пълноценен. Да не забравя и приятелите - благодарение на тяхното рамо - тогава, преди 19 години събрах сили и продължих напред....

Кроти, радвам се че намина и да знаеш, че на следващия фест "Есенни бардове" те очакваме в Разград!-:)))

Иве, права си, аз вярвам че тя е с мен и дори в най-тежки моменти ми дава сили. Преди две седмици се видях с моята кръстница - приятелка на мама от студентството, тя ми каза нещо много вярно - в един момент много се е била притеснила, че повтарям съдбата на мама, но че на настоящия етап е видяла, че определено съм по-устойчива и силна от мама на житейските бури, което доказва максимата, че децата са подобрен вариант на родителите си, аз вярвам че това е само за добро! Прегръщам те!-:)

изпаднах в едно такова тягостно безвремие, неспособна да мисля, да плача, да тъжа, просто се мъчех да осъзная, че една част от мен е откъсната и повече никога няма нищо да бъде същото.....Дори и сега след 19 години помня точно последвалите събития, макар и сега, както и тогава да усещах случващото се като обвито в мъгла...

Много е тежко да носиш този недоизживян в емоционално отношение момент. Знам го от опит. Най-сигурният начин да се издигне човек над това изживяване е да го изрази и в нашия случай с думи е ней-добре. Понякога разказ или стихотворение стигат, но понякога трябва още и още... Цяла магия е да изразяваш емоцията с думи и да виждаш как се оттича и в тебе остава само опита...
От коментара виждам, че има какво да кажеш, ще е полезно за теб и читателите, които ще се разпознаят.
Прегъдка!

Благодаря ти, че си разбрала....
Ще продължавам, такива коментари ми дават отправна точка и ме окуражават....
Поздравявам те специално с "Брезите"....
Прегръдка и от мен за теб!

Прегръдки!

Иве, на такива думи мога да отговоря само с усмивка! Благодаря ти!-:)