Викингът :
със кораб ще дойда
и ще те отнема
от тази спокойна
плодородна земя
а после със вятър
и дъжд във косите
далече на север
ще те отведа

Девойката :
във твоята сила
за миг аз се влюбих
закрила намерих
под твойте крила
усмихваш се нежно
а синия поглед
открадна завинаги
мойта душа

Викингът :
единствено с тебе
аз силен се чувствам
с гласа ти се будя
в съня те зова
във дните жадувам
за твойта усмивка
за стройното тяло
на млада бреза

Девойката :
на пристана чакам
броейки вълните
със мисли за нашите
бъдещи дни
но кораба още
е там - под звездите
далече от мене
и мойте мечти

Двамата :
бреговете на север
са наша стихия
закрилят ни в бури
и в слънчеви дни
любовта ни те пазят
със вечна магия
даряват ни вяра
и безкрайни зари
~~

Романтично.....Усмихна ме!!!!Поздрави!

"Двамата :
бреговете на север
са наша стихия
закрилят ни в бури
и в слънчеви дни
любовта ни те пазят
със вечна магия
даряват ни вяра
и безкрайни зари!"
Прекрасно е!

Иве, моя съпруг каза че било различно от стила, в който обичайно си пиша, но аз пък обичам експериментите и провокациите /в добрия смисъл, разбира се!/.....Не знам защо все си мисля по тези дни за онзи герой от филмчето "Тринайстия войн" с Антонио Бандерас - викинга Буливир с дългата русата коса - беше толкова готин и мъжествен, а никой от сценаристите не се сети да вклини малко романтика в образа му....да го гледаме не само как размахва меча и умира накрая, ами и как би се държал с някоя жена....Та...покрай мислите за този екранен образ на викинг написах и стихчето - така си представям неговата романтична история....-:)))

Целта на соловите изпълнения е накрая да се превърнат в дует....-:)

че реши да покажеш и романтичната му страна...получило се е...И да, май съм съгласна със съпруга ти, че стила ти е различен, но защо пък да не направиш експеримент....аз също съм за провокациите /в добрия смисъл/.....Хубаво е!!!