Честит рожден ден, Руми!
Бъди здрава! Обичаме те!
Твоето разградско семейство!

~ ~

Ето го подаръка! Знам, че ще ти е любопитно какво пише в писмото, което е на масата и малко по-късно ще поставим в бутилката, но......засега остава ТАЙНА! Радваме се, че си част от живота ни! Весел празник, ще пием за твое здраве!-:)))





















































































































Всички права запазени. ~

Да е жива и здрава Руми и да си остане завинаги приятел-истински!:)

Благодаря за поздрава!Не можах да чуя песента, защото не ми се отвори на компа. Радвам се, че ви има в живота ми, макар в последно време да не съм добра компания. Надявам се скоро това мое състояние да се промени и да бъда пак стария човек, но ..... в живота нещата се развиват по свои правила, а не така както ние искаме. Равносметката, която си правя за всичките тези години е отчайваща за съжаление.... И пак в основата на всичко са приятелите, ако не са те.... живота ще е пуст, както и роднините. И аз ви обичам!

Благодаря за честитката, Илиянка!-:)
Най-важното е да сме здрави наистина, приятелството ако е истинско ще си пребъде във времето, независимо кой къде ще го отвее вятъра....
Поздрави!-:)
~~

Румчо, чувствата са взаимни!-:)
Приятелите са за това - да изтърпяват и лошите настроения на другия! Нали се сещаш за онази мисъл - "Приятелят е човек, който знае всичко за теб и въпреки това те обича!".-:) Бавно, но сигурно наближава времето за житейски промени и за вземане на сериозните решения за бъдещето. Каквото сабя покаже в края на краищата. Животът ми ще е там и ще е хубав, където съм самата аз и както си го направя самата аз. Трябва да имаме възможност за избор, мисля че твърде дълго сме се оставили в плен на това, системата да избира вместо нас, като тежката надделяваща дума имат материалната обезпеченост и сигурност, която тя ни дава - малко разсъждения по повод на това, което си говорихме тази вечер.....Вероятно ще се чувствам по-свободна и щастлива ако за известно време вместо мозъчно се натоваря физически....Дали ще е проблем ако този обикновен живот ми хареса и не се върна назад....Вероятно трябва просто да рискувам и да вкуся, за да мога да преценя?!....Оставам вярна на оптимизма и считам, че по един или друг начин всичко ще се оправи! Прегръщам те, аз те харесвам и обичам такава каквато си, ще изтърпя всички твои метаморфози, все пак не случайно след години ще бъдем "лични бабички" на борда на круизен кораб осъществявайки пътуването на живота си, нали?!....-:)

Това последното ми хареса, макар аз да съм решила да спестявам за старчески дом в Швейцария. Не знам дали тези промени , за които говориш ще се осъществят във времето или ще продължим да живеем по силата на навика и очакванията на хората, които са най-големите авторитети в нашите очи. Имам предвид родителите. Знаеш колко много се гордеят те с това, че ние сме успели в професията си и се занимаваме с това, което сме учили. Като кажеш на обикновения човек какво работи дъщеря ти, той много се впечатлява и си мисля, че при мен това е определящото, а именно родителите ми да се гордеят с мен и да видят плода на своите усилия през годините, през които са ме изучили. Те не знаят, че тази работа ме прави нещастна. Затова може би и аз се страхувам да предприема пътуването на живота си, което не се знае дали ще се осъществи, тъй като не съм споделяла от месеци насам какво ме мъчи, просто защото не съм искала да те товаря с моите проблеми. и те нямат нищо общо с работата. Много пъти бях на ръба да полудея и да се питам как да продължа да живея с тази болка, но се намериха верни приятели, които ме снабдяваха с необходимите медикаменти и аз успях да оцелея и надявам се да победя в моето житейско изпитание. Но то за съжаление отново е съпътствано с човешката низост и понякога се питам защо трябва да ми се случва това и защо аз не мога веднъж в живота си да получа нещо наготово и то да не е омърсено от хорската мерзост. Питам се защо нищо при мен не става по нормалния и обикновен начин. Едва ли ще разбереш това, което ти пиша. Измъчвам се от това, че не мога да споделя това, което ми тежи, но съм поела ангажимент към един човек, който значи много за мен от известно време насам, толкова много, колкото и той дори си няма представа. Дано един ден бъда възнаградена за това, през което трябва да мина, но си мисля, че проблемите ми тепърва ще започнат ако реша да започна нов живот. Всичко е толкова ужасно, че не знам как може да има такива хора по земята.
Така че за моето поведение си има конкретна причина и в основата й е това, че се оптвам да съхраня по някакъв начин себе си и не мога просто да поема в момента проблемите на другите, както винаги съм правила досега. Едва ли ще разбереш в какво душевно състояние се намирам от месеци наред, повече от година, като в последно време нещата се влошават, но се надявам да проявиш търпение. Просто наистина се оптвам да съхраня себе си и да не споделя съдбата на Нора. Затова съм се затворила в последно време и не искам да слушам за твоите проблеми, за което моля да ме извиниш, но наистина не съм в състояние да го направя.
Надявам се скоро да предприемем пътуването, за което си говорихме снощи и да се развеселим и разведрим. Да си спомним отминалите дни.

Анонимчо, аз отдавна съм усетила че нещо сериозно се случва и че се мъчиш да преживееш нещо, което действа деструктивно на нормалното ти съществуване. Ние не случайно сме сродни души! Не проявявам любопитство и не нахалствам, защото отдавна съм разбрала че ако имаш нужда и когато си готова ти сама ще поискаш да говорим и ще го направим. Искам да знаеш само едно нещо - от собствен опит и наблюдения спрямо околния свят се убедих, че човек може да поема и комулира негативна енергия до определен момент, после става много зле положението и без намесата на едни определени хора няма как да се измъкне от дупката, която завлича все по-надолу и по-надолу. Ти сама ще прецениш кога ще настъпи момента, в който ще се наложи да се подири помощ от хората за които написах в предходното изречение. Искам да знаеш, че ние сме насреща и бихме реагирали адекватно и бихме помогнали при всякакви обстоятелства. Плюса при нас е, че сме двама, в реалния живот, взаимната обич ни помага да преодоляваме всички трудности. На моменти се чудя как Той издържа, но е факт че успява, което ме кара да се гордея, че наистина съм направила най-верния избор. Не съм разсъждавала над въпроса за "тайната", която се налага да пазиш - това е нещо само твое, затова е тайна, знаеш че не съм те и разпитвала, ние сме говорили за това, но не знаех че това е нещото, което те напсихичва здраво през последните месеци и явно с всеки следващ ден нещата се влошават. Рано или късно тайните спират да са "тайни". Заради теб се надявам всички нерви покрай тази "тайна" да са си заслужавали, защото ако се окаже, че си се травмирала заради човек, който не може и не иска да те оцени цялата история е много жалка, а ти не заслужаваш такова поведение и отношение. Рано или късно всичко се връща, вярно е че за теб може и да остане горчив опит, но пък нали знаеш - най-голямата ни слава не е в това никога да не падаме, а да ставаме всеки път след като паднем. С две думи когато ембаргото "тайна" над въпросното нещо бъде вдигнато винаги можеш да ми споделиш, знаеш че това което си говорим си остава между нас и въздуха, който дишаме.-:) Относно моите проблеми - днес имах една ситуация, която мисля че ми подейства доста отрезвяващо. Явно е трябвало да премина през всичко това, за да стана по-мъдра и да си дам сметка, че има приоритети и "приоритети", а моя приоритет винаги ще е семейството, не работата. Вярвам, че всичко ще си дойде на мястото и вероятно няма да се наложи да "избягам" с моите трима мъже зад граница, въпреки че честно да ти призная не се виждам още 33 години в нещо, което ме удовлетворява единствено финансово, не и емоционално. Права си за гордостта на родителите и техните очаквания, знаеш колко ми е трудно в тази насока и как от години търся вечно моето място под слънцето, но някак си все не мога да го намеря и се изгубвам в нечия определена сянка. Борбата в тази насока ще е доживот, аз съм реалист по този въпрос. Като начало след завръщане на работа ще си променя коренно ежедневието на работното място, всички ще разберат че различното у мен след тази една година забвение не е само порасналата коса!-:)
Румка, човек може да издържи невероятни напрежения на физиката и разума. Не бива да прекалява, обаче, с експериментите в тази насока. Заложи не на антидепресантите, а на говоренето с хората, които те обичат.
Аз също се надявам да заминем, а после аз и ти да се возим в новата кола, а моя любим съпруг да ни охранява отзад и да следи зорко дали спазваме правилата за движение по пътищата.-:)
Обичкам те! Припомняй си това всеки ден и се усмихвай при мисълта, дори една усмивка ежедневно прави чудеса....-:)