Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2009 17:20 - " ПОЕЗИЯТА - МОЯТ ЖИВОТ "
Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2977 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 28.04.2012 00:47


Хайде и аз се престраших да се метна на борда на кораба с поетите, който плава от 04.05. из хоризонтите на блог.бг. Поздравления за инициаторите и разпространителите на идеята!
Три неща от мен - първото за поезията, второто за тайнствената ми водолейска природа и третото за .... духовете и пленничеството, в което ме държи от известно време Исабел Алиенде!-:)

"10 неща, които поезията е (за мен)"

1. Поезията е Любов,
извираща от дълбините
на сърцето ми.
2. Поезията е Тъга,
заключена в безкрая
на душата ми.
3. Поезията е Мелодия,
която нежно ме пробужда
в утрото.
4. Поезията е Вода,
в която се оглеждам
със доверие.
5. Поезията е Ръце,
които страстно ме прегръщат
със желание.
6. Поезията е Очи,
които ме попиват
с обожание.
7. Поезията е Мечти -
вълшебни мисли
за възможности.
8. Поезията е Звезди,
които пазят сянката ми
в нощите.
9. Поезията е Жарава,
в която тлеят
всички мои блянове.
10. Поезията е Живота ми -
сега - реалност,
утре - само спомени.
~~


"Вода"

На брега на реката
приседнах във утрото,
загледах водата,
усмихнах се мисленно.
Всички спомени хвърлени
в тези бързеи пламенни
ми навяват тъга,
но и много носталгия.
А навред е зелено,
слънце златно наднича,
във душата ми грее,
образ мил на момиче.
Вятър песен запява,
а водата приглася,
две очи ще потънат
в тази нежна омая.
Крехко щастие - минало
ме прегръща през рамото,
камък хвърлих в реката -
пожелах си завръщане.
Кратък миг е живота,
а водата - пречистване.
Спомен цветен, усмивка
и накрая пробуждане.
~~

"Къщата на духовете"

Накрая на града,
насред полето,
обрулена от ветрове
и тъжно сива,
стърчи самотна
къща стара
населена от духове
и пътници замръкващи.
Във нея всички лампи
са изгаснали,
праха покрил е
със забрава мебели,
вратите скърцат стряскащо,
изметнати,
и духове се смеят
в коридорите.
Безшумни стъпки
чуват се във мрака,
и чувства на тъга,
любов, надежди
докосват всеки,
който мине прага,
превръщат го във пленник
на копнежи.
Цветята във саксиите ги няма.
Умряха със стопаните
във времето.
Пианото отдавна е смълчано.
Дъждът отми акордите
безцелно.
Портрети избелели по стените
напомнят за лица
на непознати.
В огнището изтлели са съдбите
на поколения
отнесени от ветровете.
И само дневниците
скрити в стара ракла,
разказват за отминалото време.
Във къщата на духове витае
надеждата,
че ден такъв ще дойде,
във който някой странник,
без въпроси,
ключ във ключалката
ще сложи
и къщата, макар отключена
за всеки,
за нов живот ще се събуди.
Тогава духове от минало
и настояще,
ще могат светлината да подирят,
спокойни, че там някъде -
в полето,
свещ до прозорец ще засвети.
~~








Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Поздравления за смелостта !
07.05.2009 18:09
Чудесна си !
цитирай
2. allbi - Браво и от мен :)
07.05.2009 20:49
Успех!
цитирай
3. cinderellathespy - Re : kleopatrasv
08.05.2009 08:12
Благодаря ти! Радвам се, че ти харесват!-:)
~~
цитирай
4. cinderellathespy - Re : allbi
08.05.2009 08:13
Благодаря, Албенка!-:)
цитирай
5. iliada - Поздрав
12.05.2009 22:54
за написаното и от мен!:)
цитирай
6. cinderellathespy - Re : iliada
13.05.2009 17:02
Радвам се, че са ти харесали, Илиянка!-:)
~~
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cinderellathespy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1716101
Постинги: 435
Коментари: 3575
Гласове: 18443
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031