. . . . ей там от ляво до десния завой. . . . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.03.2009 12:18 - Записки в дневника....

Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници

Прочетен: 1319 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 20.02.2012 14:15

11.03.2009г.
Днес на фона на вчерашния снеговалеж е едно слънчево и усмихнато такова...Приятелката ми каза, че си е избрала за свой днешния ден от мартенския календар и определено е уцелила! Дано цялата ти година бъде слънчева и позитивна, Руми! Пожелавам ти го от сърце! Незнам защо, но се сетих за едно от любимите детски филмчета на сина ми - Lazy town! Там всички са усмихнати винаги, в града цари винаги позитивно настроение независимо от щуротиите на Подлия Роби!-:) Често когато имам нужда от зареждане с позитивна енергия гледам серийки на това филмче. Съпруга ми много се смя, когато ме излови една нощ да го гледам Мързелград....Сина ми ни е разпределил ролите от филмчето - той естествено е Спортакус /дано съм го изписала правилно/, една малка братовчедка, с която си играят често е Стефани, съпруга ми бил Подлия Роби /той разбира се протестира, но детето упорито всеки път го поставя в тази роля-:)/, аз съм Госпожица Любопиткова /как обаче ме уцели - наистина съм си любопитна и кокореста като куклата във филмчето-:)/, а най-малкия член на семейството - Бобо е Кмета /явно в очите на баткото малкото братче заслужава да му се гласува доверие, да видим дали ще продължи да е така и когато проходи и започне да му пипа играчките-:))))))/!
Бих излязла на разходка, но по тротоарите има лед и е леко невъзможно да се избута количката. Трябва да се залавям с тренировки - купихме степер в понеделник - вярвам, че ще ми помогне да си върна силата в мускулите. Сина ми е много ентусиазиран от фитнес уреда и често-често се качва на него - много е сладък да го гледам един такъв мъничак, с малките ходилца на огромните степери и натискааааа, а после усмихнат и задъхан ми казва : "Мамо, мамо, виж ме как тренирам за мускули!" Ще гледам да не ставам чак Синди Кроуфърд, не за друго ами защото ще се наредят много обожатели на опашка пред вратата, та съпруга ми ще трябва ден през ден да купува метли за разчистване, но ми се ще да вярвам, че с постоянство и желание ще си възвърна формата, която имах преди второто раждане и на лято ако успея да стигна до морския бряг ще се съблека по бански без притеснения...то не, че плажа мен ще гледа, но все пак за собствено самочувствие е добре човек да изглежда прилично!-:)
Гледаме Music Idol и определено ми прави впечатление, че Фънки е по-обран в коментарите и реакциите си от миналата година. Има доста свежи моменти. Последно се сещам за онова момче, което пя песничката на Мария Нейкова "Двама" и както и Дони мисля, отбеляза някак странно прозвуча, когато накрая изпя : "ах, как не искам да съм сама"....Любителя на "Сите българи заедно" в презентацията с тоя байрак приличаше на овчар превърнал се в хайдутин, но с комичен привкус.....а любителите на Beatles просто ме отчаяха тотално.....ако имаше начин бих посъветвала Джон Ленън да се върне от оня свят и да забрани песните на легендарната Ливърпулска четворка да се изпълняват от непрофесионалисти, все пак те са символ на цяло едно поколение и трябва с малко повечко уважение да се подхожда към творчеството им, по моето скромно мнение...-:)
Приближава пролетта и нещо зачестиха убийствата....Варненската история е ужасна, напомни ми за оня филм с Джулия Робъртс "Врагът в моето легло". Други две момчета са заформили история на ужасите в южна България, а някакъв дядо е последната жертва с информация за която започнаха вместо "Добро утро" новините тази сутрин в 7.30! Какво се случва с хората в края на зимата и малко преди земята да се събуди за нов живот?! Кое отприщва толкова много жестокост?! Някои психолози казват, че битието е виновно, други казват, че съзнанието те провокира да изкривяваш моментните усещания до неузнаваемост, да вършиш неща, които принципно считаш за нередни, а после е прекалено късно, наркотиците, алкохола и въздействието им върху отделната личност, прекалената емоционалност изразена на пръв поглед в силно проявена екстровертност, а вдействителност последната прикриваща удачно реалната болезнена интровертност на личността....Не знам...Надявам се единствено да възпитам добри деца, които да уважават живота и хората, с които общуват, но и да са потготвени за ударите, които обществото може да им нанесе, понякога доста сурови и не по правилата и винаги, когато са прави да знаят, че трябва да се борят и да отстояват позициите си докрай!
~~