Научих, че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.

Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.

Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.

Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трява да се научиш ти самият да си прощаваш.

 

Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.

 

Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.

 

Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

 

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.

 

Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

 

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

 

Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

 

Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.

 

Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Мила моя приятелко,
Аз научих колко много си помъдряла и много истини в твоите думи. Но ти сама знаеш, че да напишеш е лесно, но да се придържаш към написаното и да следваш наученото е трудно, понякога дори невъзможно...Мисля си, че с годините трупаме жистейски опит и в екстремна ситуация пак постъпваме напук на разума....Мислите са красиви, но сърцето жадува за лъжи:(((, които изтриват наученото...и ни правят щастливи.

Рум, Хорас Джаксън Браун казва че щастието не е нищо друго освен здраве и лоша памет, а също и че е като хамелеон - дай му достатъчно време и непременно ще се промени!-:)Може би с времето ми омръзна да бъда разумна и винаги да постъпвам правилно, спрях да анализирам ответните реакции на заобикалящия ме свят - казвам каквото чувствам и мисля на момента - защото може да няма утре.....Говорили сме за това много пъти, ти знаеш....А колкото до това за какво жадува сърцето - то винаги ще жадува за свобода на духа и търсене на нови измерения - мисля, че това може и да оправдае някоя невинна лъжа, която да направи нас или другите щастливи за миг, защото този миг може да бъде последен - живота затова е тъй вълнуващо прекрасен, защото всяка следваща минута е напълно непредсказуема.....