* * *

В късен час в полето бяхме с нея.
С трепет устните и аз допрях.....
"Искам от любов да полудея,
груб бъди, та чак да ме е страх!"

После уморена кротко рече :
"Ах, приспи ме, миг покой ми дай,
бурно ти не ме целувай вече,
до търдите си ме приласкай."

Грееха разискрени зваздите,
лъхаше уханната роса.
Ласкаво целувах аз очите,
бузите и меката коса.

Тя заспа като дете, притихна.
И въздъхнах в полусън блажен.
В миг погледна, леко се усмихна
и отново се притисна в мен.

Дълго мрак лежеше над полето,
над съня и бдях в нощта.....
А след туй на златен трон в небето
откъм изток бавно заблестя

утрото - и хлад повя в полята......
Тихо я разбудих с щепнещ глас
и в степта черване, сред росата,
до дома й я изпратих аз.

                                            ИВАН БУНИН

p.s. Благодаря на моя любим, че ми подари сборника "Обичам те" на Хеликон. Стиховете в него ме карат да се чувствам нежно-романтична! ~