04.01.2009г.
Посети ме приятел, който много обичам. Всеки ден се чуваме по телефона по няколко пъти, говорим в интернет и може би затова, като дойде се усетих така сякаш не сме разделени от 150км, а срещата ни е нещо обичайно и свързано с ежедневието. Хубав завършек на безкрайните коледно-новогодишни празници. Обичам приятелите си, обичам да разговарям с тях, да споделяме различни гледни точки по даден проблем, да се смеем заедно. Винаги научавам по нещо ново в това общуване, а после рано или късно получената нова информация ми влиза в употреба. В тишината на нощните часове поседяхме рамо до рамо и се опитахме да намерим отговор на въпроса защо на мъжете им е толкова трудно да споделят чувствата си.....После си легнахме, защото мина полунощ, а аз заспах усмихната - в съседната стая беше някой, когото обичам и който въпреки снега ми показа, че аз и семейството ми сме важни за него.....Снега.....Той заваля и леко и незабележимо затрупа чимширите в двора, надяна причудливи ледени премени на кипарисите, превърна любимото ни сливово дръвче в снежна фея, а малките фенери отразиха сребристите отблясъци на милионите приспани близо до земята снежинки.....Празниците отшумяха....След тях остана възродена надежда и вяра в идните дни.......

"Приятел скъп
почука на вратата.
Донесе много радост,
сняг в нощта.
Прегърнахме се.
Новата година започва
със приятелска ръка.
Очакваме любов,
красиви знаци,
пътуване -
към себе си и към света.
Най-важно е
да бъдем здрави,
за да споделяме
и други дни така!......"
~ ~